Уилбър Смит - Мусон

— Ще те чакам в кръчмата на ъгъла — каза Аболи на раздяла.

Когато влезе във фоайето, един от секретарите го позна и почтително поздрави:

— Ще видя, дали Негово Превъзходителство може да Ви приеме — каза той. — Бихте ли изчакал в приемната, мастър Кортни.

Лакей в ливрея взе наметалото и му предложи чаша мадейра. Докато седеше в люлеещ се стол край огъня в камината, Том повтори наум молбата, която щеше да изложи пред лорд Чайлдс. Можеше да разчита, че Чайлдс още няма вест от брат му Уилям. Освен ако не бе станал ясновидец, Уилям нямаше как да предположи, че Том ще дойде тук, та да изпрати бърз вестоносец с искане лорд Чайлдс да откаже съдействието си.

От друга страна, Том съзнаваше, че е безполезно да се опита да моли за кораб на Компанията. Имаше цял куп капитани с добра репутация и дълъг опит, които чакаха преди него на опашка. Той никога не бе командвал напълно самостоятелно и Чайлдс не би му дал някой от прекрасните кораби на Компанията. Можеше да разчита най-много на място като младши офицер на някой кораб за Индия, а Дориан беше в Африка.

Докато обмисляше проблема, Том смръщено гледаше огъня и отпиваше от виното. Лорд Чайлдс знаеше всичко за отвличането на Дориан, всъщност той бе чул да обсъждат въпроса с Хал, докато гостуваха в „Бомбай хаус“. Помолеше ли за кораб, щеше да издаде намерението си да търси Дориан, вместо да трупа печалби, чрез търговия за Компанията. Нещо повече: сдобиеше ли се Том по друг начин с някакъв кораб, Чайлдс щеше да направи всичко възможно, за да не стигне дори Добра Надежда. Хал бе казал, че Компанията е решително против всяка чужда намеса в териториите, които е обявила за свои. Не, по-добре да симулира пълна липса на интерес към тая част на света. По друг начин трябва да му вляза под кожата, реши Том.

Лорд Чайлдс го остави да чака по-малко от час, което бе преценено от Том като белег на голяма благосклонност. Председателят на съвета на надзорниците на Източноиндийската компания бе, може би най-заетият човек в Лондон, а Том идваше без покана или предупреждение.

От друга страна, той беше Рицар на Ордена и семейството му притежаваше седем процента от акциите на Компанията. Чайлдс нямаше откъде да знае, че само преди няколко дни щеше да пререже гърлото на брат си.

Секретарят го поведе по парадното стълбище до чакалнята пред кабинета на Чайлдс. Мебелировката съответстваше на огромното богатство и солидни позиции на Компанията. Лъскави копринени килими покриваха пода, а дървените ламперии на стените бяха отрупани с картини на морска тематика, показващи опънали всичките си платна кораби на Компанията край екзотични брегове. Когато Том мина под един полилей, подобен на преобърнат островръх айсберг и влезе в кабинета през врата, цяла в резби и позлата, лорд Чайлдс се надигна от писалището и тръгна да го посрещне. Това бе достатъчно, за да разпръсне и последните съмнения, които Том изпитваше във връзка с топлотата на приема.

— Скъпи ми, млади човече — плесна ръце Чайлдс и натисна леко палец и показалец при здрависването, с който знак се разпознаваха рицарите на Ордена. — Каква приятна изненада!

Том направи ответния знак.

— Милорд, много мило от ваша страна, че се съгласихте да ме приемете без предварително записване.

Чайлдс възрази с жест.

— И дума да не чувам затова. Съжалявам само, че те принудих да чакаш. Холандският посланик… — Той сви рамене. — Сигурен съм, че разбираш. — Чайлдс носеше перука и Ордена на Жартиерата върху брокатения си ревер. — Как е любезният ти брат Уилям?

— В най-добро здраве, милорд. Помоли ме, да Ви предам дълбокото му уважение!

— Много съм огорчен, че не можах да присъствам на погребението на баща ти, но Плимут е доста далеч от Лондон — Чайлдс заведе Том до един висок прозорец, през който се виждаха покриви на къщи и в далечината — реката с кораби по нея. — Забележителен човек беше твоят баща. Ще липсва на всички нас, които го познавахме добре.

Разменяха си любезности още няколко минути, после Чайлдс се облегна назад, за да потърси под огромния си корем златния си часовник.

— Боже милостиви, минава десет, а ме чакат в Сейнт Джеймс. — Натика часовника обратно в джобчето и добави: — Сигурно не си дошъл при мен, само да убиеш времето.

— Милорд, ако трябва да говорим по същество, търся си работа.

— Дошъл си точно където трябва. — Лорд Чайлдс кимна така енергично, че бузите му се затресоха. — „Серафим“ вдига платна след десет дни. Капитан е Едуард Андерсън. Познаваш и него, и кораба. Има свободно място за трети офицер, което е твое, стига да поискаш.