Уилбър Смит - Мусон

— Когато си заминеш, Били, титлата минава върху малкия Френсис. — Том се опитваше да не издава напрежението си. Уилям имаше яки рамене и двете остриета трептяха под напора.

— Елис ще му бъде настойничка, а тя никога няма да изостави Дори — допълни Том и отхвърли брат си със силен тласък. В същия миг направи стъпка назад и наведе върха на сабята до гърлото на противника си. — Виждаш ли Били, налага се да те убия, па макар само заради Дориан. — И Том мушна напред. Беше смъртоносен удар и за да се спаси, Уилям отскочи устремно назад. Блъсна парапета зад гърба си, който се строши със силен пукот на разцепено дърво.

Уилям падна в преддверието на десет стъпки под площадката, оплел ръце и крака. Блъсна се в пода със страхотен трясък и изтърва меча. За момент не можа да си поеме дъх и остана възнак, замаян и безпомощен.

Том скочи през дупката в парапета, присвил се във въздуха с котешка грация, за да се приземи леко, обирайки силата на удара с пружиниращи крака. Отпусна се на коляно и скочи отново. Ритна встрани меча на Уилям, като го плъзна по пода в другия край на помещението и се надвеси над проснатото тяло.

Опря върха на сабята в основата на шията, където през отвора на ризата се подаваха къси черни косъмчета.

— Както сам каза, Били, веднъж завинаги. Всичко между нас свърши — промълви мрачно Том и натисна. Някаква непреодолима сила дърпаше ръката му назад. Проби кожата на гърлото, но не можеше да отиде по-нататък. Опита отново, събрал всички сили, но могъщата ръка го задържаше.

Стоеше надвесен над Уилям, страховита окървавена фигура с трепереща сабя в ръка и лице, изкривено в грозна гримаса на гняв и безсилие. Направи го! Гласът на разума звънна в ушите му и отново натисна, а дясната ръка не го послуша. Направи го! Убий го веднага! Направи го заради Дори, ако не заради теб самия!

И ето, далечният глас на бащата надвика другия. „Вие сте братя. Братята не бива в никакъв случай да враждуват. Искам от вас да забравите старите разпри и заради мен да станете отново истински братя.“

Искаше да извика в отговор „Трябва да го направя!“

Уилям лежеше по гръб, прикован от сабята, а очите му бяха пълни със сълзи на ужас. Отвори уста, за да измоли живота си, но от нея не излязоха думи, а само някакъв гарванов грак.

Том усети, как се издуват на възли мускулите и сухожилията на ръката му в усилието да изпълнят командата на мозъка и острието мръдна малко напред в меката кожа. Светла кръв бликна през малката рана и Уилям се загърчи като червей.

— Моля те! Ще ти дам парите, Том — прошепна той. — Този път ще ти ги дам.

— Никога вече не мога да ти вярвам. Ти наруши една свещена клетва. Ти не признаваш законите на честта — отвърна Том и погнусата от братовата му страхливост и коварство дадоха сили на ръката му. Този път щеше да успее.

— Том!

Уплашен вик прокънтя из смълчаната къща. За миг Том си помисли, че майка му го вика от гроба. Вдигна поглед. Някаква нетленна фигура се бе изправила на стълбата и Том бе скован от суеверен ужас. После видя, че това е Елис с детенцето на ръце.

— Недей, Том, не го убивай!

Том се поколеба.

— Ти не разбираш. Той е въплъщение на злото. Знаеш, че е самият дявол.

— Той ми е мъж и баща на Френсис. Не го прави, Том! Заради мен!

— И за двама ви с бебето ще е по-добре да умре — отвърна Том и отново насочи внимание към жалкото скимтящо същество в краката си.

— Това е убийство, Том. Ще те намерят и накрай света и ще те окачат на бесилото.

— Хич не ме интересува — каза Том и това бе истина.

— Ако те убият, кой ще спаси Дориан? Заради него, ако не заради мен, не извършвай това злодеяние!

Правдата в тия думи го порази в сърцето и той потръпна от болка. После направи крачка назад.

— Ставай! — заповяда той и Уилям се изправи. — Махай се от очите ми! И когато следващия път вдигнеш ръка срещу жена си, спомни си, че й дължиш живота си!

Уилям отстъпи заднишком до стълбата и видял се в безопасност, хукна нагоре по нея, за да потъне в дългата галерия.

— Благодаря ти, Том! — Елис гледаше към него със скръбен поглед.

— И двамата ще съжаляваме за това един ден — отвърна той.

— Всичко е в ръцете Божии!

— Трябва да си вървя. Не мога да стоя тук, за да те пазя.

— Знам — отвърна със смирен шепот тя.

— Никога повече няма да стъпя в Хай Уийлд — твърдо продължи Том.

— Знам и това — съгласи се тя. — Върви с Бога, Том! Ти си добър човек, какъвто беше и баща ти. — Тя се извърна и изчезна в галерията.