Уилбър Смит - Мусон

— Имах предвид нещо друго, малко по-близко до войната.

— Е, ако е така, мастър Пепис ми е личен приятел, а и той добре познаваше баща ти. Ни най-малко не се съмнявам, че можем да ти намерим място на някой от военните кораби. Струва ми се, че една бойна фрегата ще удовлетвори стремленията на младеж с твоя темперамент.

— Ще ми позволите ли да бъда прям, милорд — прекъсна го Том. — Имам на разположение един малък катер. Много бърз и подвижен — идеален съд за нападения срещу френските търговски кораби в Канала. — Чайлдс го гледаше с удивление и Том бързо продължи, преди да му е отказал. — Имам и екипаж от смели моряци, някои от които плаваха на „Серафим“, под командването на баща ми. Нямам само мандат да извършвам такива набези.

Чайлдс така се разсмя, че шкембето му заподскача в скута като гумена топка.

— Крушата не пада по-далеч от корена си, нали? Както и баща си, ти предпочиташ да водиш, вместо да те водят. М-да, твоите военни подвизи не са тайна за никого. Отрязаната глава на Ал Ауф би следвало да се включи като елемент в личния ти рицарски герб.

Спря смеха си отведнъж и Том забеляза хитрите пресметливи пламъчета в погледа на благодушните очи. Той остана така вторачен в реката, докато Том започна да се върти неспокойно на стола си. После проумя, че паузата не е случайна и бързо каза:

— Милорд, бих желал да имате дял от всяка плячка, която докарам по силата на този мандат. Мисля, че пет процента биха дали подходящ израз на моята благодарност.

— Десет биха дали още по-подходящ! — отбеляза Чайлдс.

— Добре, десет процента! — съгласи се Том. — И естествено, колкото по-скоро вдигна платна, толкова по-бързо ще донеса тия десет на сто.

Чайлдс се извърна към него, доволно потривайки ръце и с приветлив израз на лицето.

— Точно тази сутрин ще се видя с някои лица в Сейнт Джеймс, господа, които имат право да раздават мандати. Обади ми се след три дни, ще рече в четвъртък, в десет сутринта. Може да имам някакви новини за тебе.

Тия три дни чакане преминаха като погребална процесия. Всяка минута бе изпълнена със страхове и съмнения. Ако Уилям бе предприел стъпки да предупреди всички влиятелни хора, които познаваше в Лондон, за Том нямаше да остане нито една отворена врата. Изтеклите от напускането на Хай Уийлд дни тъкмо стигаха, за да пристигне бърз пратеник и да осуети всичките му планове.

Дори ако Чайлдс го снабдеше с мандат, той още не разполагаше нито с кораб, нито с екипаж, понеже не искаше да разгласява идеята си, преди да е сложил в джоба си кралския указ. Люк Джарвис отново бе поел едно от нечестивите плавания, за да срещне френския си партньор нейде по средата на Канала. Можеше за беда, тоя път да го пипнат акцизните и да не се върне. Всички тия съмнения витаеха в съзнанието на Том като лешояди и тормозеха не само дните, но и сънищата му. Ако Люк се завърнеше, щеше ли да се съгласи да рискува „Гарвана“ в такова съмнително предприятие? Той трябва да е вече доста забогатял, а Аболи спомена, че имал жена и куп деца.

През тия три дни хората му го гледаха с очакване, но той не можеше нищо да им каже. Не смееше да сподели дори разговора си с Чайлдс, за да не започнат да хранят прекомерно големи надежди. В четвъртък сутринта се измъкна от бараката като крадец, без да каже дори на Аболи, къде отива.

Часовникът на кулата на малката черква, недалеч на „Леденхол стрийт“, едва успя да удари десет, когато секретарят на лорд Чайлдс влезе в приемната, за да го извика.

Един поглед върху доволния израз на Чайлдс бе достатъчен, за да разсее всичките му съмнения. Веднага след като размениха поздрави и се настаниха в креслата, Чайлдс взе от писалището си тежък пергамент. Том различи големия червен печат на лорд-канцлера в долния му край. Документът бе като мандата, с който баща му тръгна на борда на „Серафим“. Чайлдс зачете педантично:

— Нека бъде известно, че по силата на този документ нашият верен и любящ поданик, Томас Кортни… — Не продължи нататък, а вдигна поглед и се усмихна.

— Слава Богу, взел сте го! — викна въодушевено Том.

— Съмнявам се някой друг капитан да е получил мандата си с такава експедитивност — забеляза Чайлдс. — Това е добър знак за нашето предприятие. — След като наблегна на множественото число на притежателното местоимение, той остави мандата и взе друг документ. — Това е договор, който фиксира нашето отделно споразумение. Оставил съм място за името на кораба, което трябва да нанесем сега. — Той взе едно ново перо, подостри върха му, преди да го натопи в мастилницата и вдигна поглед в очакване. Том си пое дълбоко дъх и каза: