Уилбър Смит - Мусон

— „Гарванът“.

Чайлдс изписа името със стилни букви и пак погледна Том.

— Сега трябва да се подпишеш!

Том хвърли бегъл поглед върху договора за съвместна дейност и го подписа.

Чайлдс приподписа и посипа пергамента с пясък. Все още приветливо усмихнат, той отиде до една масичка затрупана с кристални чаши и наля две от тях до ръба. Подаде едната на Том и вдигна другата.

— Погибел за Луи Четиринадесети и дано чума тръшне всички французи!

Аболи спазари един лодкар да ги откара до стоянката на Люк Джарвис на малко островче с необичайното име Змиоркова баница. От един кабелт видяха, че „Гарванът“ се е завърнал от последния излет и се поклаща завързан към дървено кейче. Докато те съкращаваха разстоянието, Люк Джарвис се измъкна от къщичката, разположена сред няколко върби и бавно тръгна към кейчето, да ги посрещне, като оставяше след себе си тънка следа син дим от лулата си. Том скочи на брега, докато Аболи даваше на лодкаря шестачето му.

— Плодоносно ли бе плаването, мастър Люк? — попита го той.

— Акцизните ме подгониха при Шиърнис. Трябваше да изхвърля цели три бъчви с бренди, за да им се измъкна. Всичката ми печалба от последните шест месеца замина по дяволите. — Потърка белега на бузата си и доби печален вид. — Май съм вече старичък за тая игра, мастър Кортни.

— Може би съм в състояние да ти предложа нещо, което няма да ти опъва нервите чак толкова — каза Том.

Люк видимо се оживи.

— Все се надявах да имате нещо предвид. Напомняте ми баща си. Страхотен усет имаше към добрите възможности.

В тоя момент на вратата на къщурката се появи жена. Носеше мръсна престилка и голо бебе с посрано дупе на ръце. Детето се бе вкопчило в меката и бяла, плоска като кучешко ухо гръд, виснала от деколтето й.

— Люк Джарвис, да не си посмял да тръгнеш на гуляй с презряната си паплач, а мене да оставиш без пукнат грош да храня шест гладни деца — изпищя тя, с пуснати край лицето прави коси.

Люк смигна на Том.

— Това е моето ангелче. Бракът е благородна и привлекателна институция. Прекалено добра за такива като мене, както ми се струва.

Жената продължи да квичи:

— Крайно време е да си намериш някаква почтена работа, вместо да се измъкваш нощем и да ми се прибираш с някаква глупашка история, как си загубил парите си, след като много добре знам, че си се търкалял с някоя крастава пачавра цяла нощ.

— Имате ли почтена работа за мене, мастър Кортни? Някоя работа, която да ме държи на прилично разстояние от милата ми женица?

— Точно затова съм дошъл — отвърна Том с облекчение.

След три нощи „Гарванът“ приближи френския бряг с лоцман на носа.

— Мярка пет! — тихо съобщи дълбочината той, а после отвори съвсем малко капачето на фенера, за да провери какво е взела от дъното намазаната с лой оловна тежест. — Пясък и раковинки — съобщи той шепнешком.

— Стридения бряг — потвърди предположението си Люк в тъмното. — Това откъм щирборда е Кале, а оттатък носа — Онфльор. — Произнасяше чуждоземните имена без затруднение. Том знаеше от Аболи, че говори езика като французин. — Тук дъното е много полегато и с тоя вятър ще стигнем брега без затруднения — обърна се той към Том. — Бъдете готов да изскочите, щом дам знак.

Том реши само двамата с Люк да слязат на брега, за да проучат пристанището на Кале. Люк познаваше околността, а знанието на езика можеше да им помогне при измъкване от всякаква ситуация. Изкуши се да вземе и Аболи, но по-разумно бе да са по-малко, а и черното лице трудно би останало незабелязано от патрулите.

— Мярка две! — чу се тихият глас откъм носа.

— Бъдете готов! — прошепна Люк и предаде руля на един от моряците си. Двамата с Том взеха кожените торби и отидоха на носа. И двамата бяха облечени в груби рибарски дрехи, тежки ботуши и кожени сетрета върху вълнени пуловери. На главите си носеха вълнени шапки. В тоя момент чуха как „Гарванът“ докосва дъното с лек удар в пясъка.

— Суши! — нареди Люк и веслата застинаха във въздуха. Той скочи през борда пръв и водата му стигна до кръста. Том му подаде двете торби и също се спусна във водата. Бе толкова студена, че му пресече дъха.

— Греби! — тихо нареди кормчията и „Гарванът“ безшумно започна да се отдалечава. Люк избра прилива за слизането им на брега, за да се застрахова срещу засядане. След десетина удара на веслата, малкият съд изчезна в тъмното, а Том отново потръпна и не само от студ. Доста зловещо е чувството, обземащо всеки стъпил на враждебен бряг, без да знае какво го очаква.