Уилбър Смит - Мусон

Том стигна масата и грабна сложения по средата масивен сребърен свещник. Насочил го пред себе си, той се извърна за да посрещне следващия удар. Брат му вдигна меча високо над себе си и го стовари към главата на Том. Беше непохватен удар и щеше да се окаже фатален за нападателя, ако и Том имаше меч в ръка. Той парира със свещника и стоманата дрънна в мекия метал. Болка прониза внезапно спряната ръка на Уилям и той изпъшка, но отново вдигна меча, за да повтори удара.

По-бърз при връщането в позиция, Том замахна със свещника, като с бойна секира и удари противника си в гърдите под вдигнатата ръка. Чу се счупване на ребро, като шум от настъпено клонче, Уилям изпищя от болка, но не можа да спре започнатия вече удар. Острието изсъска покрай главата на Том и се заби във великолепно полирания орехов плот на масата.

Том отново удари със свещника, но брат му се извърна и омекоти удара. Все пак, залитна към купчината книги и се спъна в нея. Почти падна, но с яростен замах на изпънатата си дясна ръка, успя да запази равновесие. Том се спусна към вратата и Уилям го подгони със свирепи удари, които за малко не достигаха целта си.

Том изскочи в салона и видя сабята си окачена в преддверието. Огромният сапфир грееше като пристанищен фар, зовящ облъскан от бурята кораб. Докато минаваше през отворената врата, Том блъсна крилото й назад в лицето на Уилям. Той го подпря с рамо, но спечеленият миг бе достатъчен за Том, да стигне антрето и да откачи сабята от стената. Извърна се светкавично и блокира поредния удар с лакираната и инкрустирана ножница. Отскочи назад и преди Уилям да успее да настъпи, измъкна синьото острие на сабята.

Тя заблестя в дясната му ръка като втвърден слънчев лъч. Отблясъците й заиграха по стените и тавана над мястото, където бе застанал като закован, за да посрещне удара на брат си най-после на равна нога. Уилям отстъпи пред трептящото, като готова да нападне кобра, острие, хвърлящо златисти отблясъци в очите му.

— Да, братко. Сега ще приключим с това веднъж завинаги! — върна му думите Том, като тръгна с десния крак в серия бързи стъпки, вперил поглед в черните очи на брат си. Уилям започна да отстъпва и Том забеляза в погледа му страх. Разбра нещо, което бе подозирал винаги — Уилям беше страхливец!

И защо трябва да се изненадва? Побойниците обикновено са страхливи. Том започна серия много бързи мушкащи удари. Уилям почти щеше да падне, отстъпвайки заднишком, в желанието си да ги избегне.

— Бърз си като подплашен заек, братко — присмя се в лицето му Том, но не отслаби внимание и за миг — уплашеният леопард е най-опасен. Левичарите са неудобни противници. Всичко при тях е наопаки и човек лесно може да остави незащитена, смятаната обикновено за сигурна страна. За щастие, Аболи бе обръщал специално внимание на тази особеност по време на уроците си. Той си служеше еднакво добре и с двете ръце и често пъти прехвърляше сабята в лявата по средата на схватката с желание да обърка Том. В началото успяваше, но Том беше схватлив ученик.

Уилям се спъна и подхлъзна, падна на едно коляно. Движението изглеждаше непринудено, но Том забеляза погледа на брат си, както и приготвеното за сечащ нисък удар острие. Целта беше ахилесовото сухожилие. Вместо да стъпи в капана, Том отскочи и бързо заобиколи към по-слабата ръка.

— Прахосваш дарованието си, братко — усмихна се Том с окървавена уста. — Би могъл да направиш блестяща кариера в театъра.

Уилям бе принуден да скочи на крака срещу нападащия отдясно Том, който започна да го притиска към основата на огромната вита стълба с поредица удари, като всеки път променяше ъгъла и равнището им. Уилям се справяше трудно с блокажите, постепенно започна да се задъхва и погледът му се изпълни от ужас. Ситни капчици пот избиха по челото му.

— Не се плаши, Били! — усмихна му се Том над светналата стомана. — Като бръснач е. Почти няма да усетиш как влиза. — Следващият удар разряза ризата на Били, без да докосне гладката като слонова кост кожа под нея. — Почти като сега — никаква болка.

Уилям стигна стълбата, извърна се и хукна нагоре, като вземаше по три стъпала наведнъж. Том бе по стъпките му и бързо го настигаше. Уилям го чу и трябваше отново да се отбранява на площадката. Посегна инстинктивно към кинжала, но канията на пояса му бе празна.

— Няма го там, Били — напомни му братът. — Никакви мръсотийки повече. Ще трябва да се биеш с каквото имаш в ръка.

Уилям разполагаше с превъзходство във височина над застаналия по-ниско Том. Отново опита удара отгоре, но той не представляваше сериозна заплаха за фехтувач от калибъра на Том. Блокира го с лекота и задържа острието на меча срещу своето, като едновременно успя да се изравни с Уилям на площадката. Натискаха един срещу друг, сплели оръжия на височината на очите си.