Уилбър Смит - Мусон

По пладне помисли, че той не знае за присъствието му и изпрати бележка чрез иконома Еван, който се върна почти веднага със сконфузен вид.

— Милорд каза, че ще Ви извика, когато може, а до тогава трябва да чакате.

Следобедът течеше мъчително. От време на време Еван идваше, за да извика някого в библиотеката. Привечер Том остана сам.

— Милорд ще Ви приеме сега, мастър Томас — каза сконфузено Еван.

Стиснал по една метална кутия под всяка мишница и обуздал раздразнението си от начина, по който се бяха отнесли с него, Том влезе в библиотеката. Завари Уилям прав с гръб към камината, повдигнал с две ръце пешовете на сюртука си, за да грее задните си части.

— Добър вечер Уилям. Надявам се, че пътуването ти до Лондон е било успешно. Чух, че са те представили в двореца. Поздравявам те! — Сложи кутиите на масата.

— Много мило от твоя страна, братко. — Тонът на Уилям бе отчужден. В тоя момент влезе Еван с два бокала върху сребърен поднос и предложи първо на Уилям. После приближи Том и докато той поемаше чашата, попита:

— Ще останете ли за вечеря, сър?

Преди да успее да отговори, Уилям се намеси:

— Не мисля, Еван. Мастър Томас няма да се бави. Сигурен съм, че възнамерява да вечеря с приятелите си — грубияни в града.

И двамата с Еван го погледнаха смаяни, но Уилям продължи невъзмутим:

— Това е засега, благодаря ти, Еван! Вечерята в осем, както обикновено. До тогава не искам да ме безпокоят!

Отпи от коняка и вдигна вежди към боядисаните в черно тенекиени кутии.

— Сигурен съм, че не си дошъл, само за да ме поздравиш.

— Идвам, за да одобриш списъците, свързани с експедицията, както и да видиш разходите, които вече съм направил за нейната подготовка.

— Каква експедиция? — попита Уилям с фалшиво недоумение. — Не си спомням, да съм те молил да харчиш за моя сметка. Или може би, не съм чул добре?

— Твоето обещание пред баща ни! — Том направи опит да не показва смущението си. — Почти съм свършил с приготовленията — Той отвори кутиите и подреди документите в акуратни купчинки по протежение на масата. — Това са вахтените разписания. Намерих сто и петдесет отлични моряка. Това е целият екипаж, който ще ми трябва. Всички са плавали с баща ни и аз ги познавам много добре. Мога да гарантирам за всеки един.

Уилям си стоеше при огъня. На устните му се появи лека загадъчна усмивка, но погледът оставаше студен.

— Това са документите по закупуване на двата кораба. Прегледал съм ги и двата. Идеални са за нашите цели, а цената им успях да сваля общо с четири хиляди лири. — Погледна Уилям, но брат му мълчеше. Почака малко, за да му даде възможност да каже мнението си и упорито продължи: — Това е пълен списък на необходимите ни припаси и стоки. По-голямата част от тях вече съм купил и складирал на пристанището. Боя се, че бях принуден да платя надути цени, но Адмиралтейството купува като лудо за нуждите на военния флот. Търсенето на барут и гюлета, въжета и платна е страхотно. От началото на войната цените са се вдигнали почти двойно.

Изчака за отговор и добави притеснено:

— За плащанията съм дал дума. Парите за направените покупки, както и за корабите ми трябват веднага. Останалото може да почака малко.

Уилям отиде до едно от кожените кресла и се тръшна в него. Том понечи да заговори отново, но той го прекъсна с вик към една от прислужничките:

— Сюзън!

Трябва да бе чакала това повикване зад вратата, защото се появи веднага. Том я познаваше. Беше още дете, когато замина на плаване с баща си, но докато го нямаше, беше станала хубаво момиче с черни къдри, надничащи изпод бонето и блестящи сини очи с немирни пламъчета в тях. Тя направи малък реверанс към Том и бързо се изправи пред Уилям.

Той вдигна единия си крак. Сюзън го взе между колене и обърнала задник към него, хвана ботуша за петата и носа. Натисна напред с колене, за да го изхлузи. Когато видя крака си свободен, Уилям размърда пръсти в чорапа и подаде другия крак. Сюзън повтори процедурата, но щом освободи и тоя крак, Уилям бръкна с него под полата й. Тя изписка игриво и почервеня.

— Милорд! — извика момичето, но вместо да се измъкне, приведе тяло напред, за да улесни проучването му.

След малко Уилям се засмя.

— Хайде да те няма, нахална палавница такава! — Измъкна крака изпод фустите, опря го в задника и закачливо я тласна към вратата. Тя изприпка навън, като хвърли дяволит поглед от вратата назад.

— Когато привършиш с упражняване на правата си като господар на Хай Уийлд, ще можем ли да се върнем към експедицията?