Уилбър Смит - Мусон

— И Вие сте човек с голямо сърце — отвърна Том. — Гледах Ви, как се грижите за болни и ранени, дори и за ония, които не следват повелите на вашия Пророк.

— Бог е велик — каза Бен Абрам. — В неговите очи всички заслужават милост.

— Дори и децата.

— Особено децата — съгласи се Бен Абрам.

— Ето защо, стари татко, сега ще ми кажете каквото знаете за моя брат и каквото скривате до тоя момент!

Бен Абрам се стресна и погледна Том в очите, но той отговори твърдо на погледа и лекарят сведе глава.

— Вие знаете името на човека, който е купил братчето ми от Ал Ауф — настоя Том. — Знаете го!

Бен Абрам почеса брадата си и погледна към морето. Най-накрая въздъхна и каза тихо:

— Да, знам го, но той е могъщ човек от царско потекло. Не мога да го издам. Затова не Ви казах името му, макар че Ви съчувствам. — Том запази мълчание и остави стареца да се пребори със съвестта си и чувството си за дълг. Най-после той промълви: — Вие знаете името му. — Том го погледна объркан. — Заловихте една от джонките му — припомни Бен Абрам.

Лицето на Том се проясни.

— Ал Малик! — възкликна той. — Принц Абд Мухамад ал Малик?

— Аз не съм произнасял името му! — каза Бен Абрам. — Не съм предал моя принц!

— Значи лаката рупии на борда на неговата джонка наистина е била предназначена за откупуване на моя брат, както и предполагахме? — попита Том.

— Не мога да кажа, че е така — разроши брада Бен Абрам, — но и не казвам, че не е.

— И двамата с баща ми бяхме убедени в това, но не мога да разбера, как така Дори е пуснат от острова, преди да са пристигнали парите. Не мога да повярвам, че Ал Ауф ще се довери на когото и да е и ще изпрати такъв ценен роб като Дори, преди да му е платено изцяло за него.

Старецът отговори:

— Принцът е най-могъщият човек в цяла Арабия, ако не смятаме по-възрастния му брат — самия халиф. Ал Малик не знае броя на корабите си и теглото на златото си, числото на войниците и камилите, на робите и жените си. Славата му се простира от могъщата река Нил до северните пустини, на изток до империята на Великия Могул, на запад до забранените гори на Африка, а на юг — до земите на Монаматапа.

— Искате да кажете, че Ал Ауф му е имал такова доверие?

— Искам да кажа, че Ал Ауф не се доверяваше на никое живо същество, освен на принц Абд Мухамад ал Малик.

— Когато си тръгнете оттук, Бен Абрам, Вие ще отидете в Ламу, където управлява Ал Малик, нали?

— Да, ще се прибере в Ламу — потвърди старецът.

— И може би пак ще видите моя брат?

— Всичко е в ръцете Божии.

— Ако Бог позволи, ще предадете ли на брат ми една вест?

— Вашият брат е много красиво и храбро момче — усмихна се Бен Абрам при спомена за него. — Аз го наричах моето малко червено лъвче. Заради добрината, която проявихте към мен, както и заради моята привързаност към него, аз ще му предам вашата вест.

— Кажете на брат ми, че ще остана верен на смъртоносната клетва, която съм му дал. Никога няма да я забравя, дори и в смъртния си час.

Дориан седеше на сламеника, проснат върху каменния под. Единствен източник на свеж въздух бе тесният процеп срещу него. Оттам проникваше по някой порив на мусона и правеше задуха донякъде поносим. Когато наостреше слух, дочуваше гласовете на другите затворници, оковани в килиите по протежение на тесния коридор. Приглушеният им ропот избухваше от време на време в ядни викове срещу пазачите араби или в гневни разправии помежду им. Бяха като натъпкани в тесни клетки кучета, а гнетящата жега превръщаше тези по природа агресивни моряци в истински убийци. Предния ден бе чул страхотна караница в съседната килия, а после един от затворниците бе удушен, под окуражителните възгласи на съкилийниците си. Дориан потръпна при тоя спомен и се отдаде на заниманието, с чиято помощ разчиташе да надвие мъчителното еднообразие на пленничеството. Дълбаеше името си в стената, като за целта използваше брънка от оковите на краката си. Мнозина негови предшественици бяха оставили спомен за себе си в меките коралови блокове на стената.

— Може би някой ден Том ще види този надпис и ще разбере, какво се е случило с мен — прошепна той и продължи да чегърта стената.

Тъмничарите го оковаха едва предния ден. Отначало го оставиха свободен, но вчера го хванаха при опит да се измъкне през амбразурата. Дориан не се обезкуражи от тридесетте фута, разделящи процепа от земята и бе успял да провре горната част от тялото си през отвора, когато зад гърба му се разнесоха уплашени викове и тъмничарите го вмъкнаха обратно за глезените.