Уилбър Смит - Мусон

Тези процедури, при които Дориан бе показван на поредния потенциален купувач, протичаха по собствен ритуал. Докато се разправяха и пазаряха, докато проучваха косите и тялото му, Дориан гледаше начумерен с театрална омраза и ярост и съставяше наум най-гнусните обиди, които можеше да сътвори с помощта на все по-обхватния си речник от арабски думи.

Всеки път, в хода на преговорите, настъпваше мигът, в който купувачът питаше:

— А говори ли той езика на Пророка?

Тогава Ал Ауф се обръщаше към Дориан с думите:

— Кажи нещо, дете!

Дориан се изправяше и правеше достояние на присъстващите поредната си творба:

— Нека Аллах зачерни лицето ти, а зъбите да изпадат от гнилата ти уста! Нека напълни червата ти с глисти и дано пресъхне вимето на всичките ти кози, даже и на ония, с които спиш!

Тези изявления винаги се посрещаха с неописуемо смайване от страна на потенциалните купувачи. Когато впоследствие Бен Абрам го водеше към килията, той го мъмреше превзето:

— Как може такова хубаво дете да приказва такива лоши неща? — Но очите му, скрити в мрежи от безброй бръчици, весело блещукаха.

Когато влезе в залата последния път обаче, Дориан усети някаква промяна в атмосферата. Човекът, на когото го показваха, не беше някой груб капитан на джонка или тлъст и мазен роботърговец. Този беше принц.

Седеше върху купчина килими и копринени възглавници в средата на залата, а гърбът му бе изправен и осанката царствена. Макар дузина слуги да седяха отзад в пози на раболепно подчинение, у него нямаше и следа от високомерие. Достойнството му беше величествено, а присъствието — внушително. В семейната Библия у дома, в Хай Уийлд, имаше рисунка на Свети Петър. Приликата бе така поразителна, че Дориан се смая. Обзе го религиозно благоговение.

— Поздрави всемогъщия принц Ал Малик — каза Ал Ауф, когато Дориан застана безмълвен пред превъплъщението на Христовия апостол. Ал Ауф видимо се притесняваше от естеството на предстоящия поздрав, защото нервно подръпна брада. — Покажи уважение към принца или ще заповядам да те напердашат! — подкани го той.

Дориан отлично съзнаваше, че това е празна заплаха — Ал Ауф не можеше да си позволи повреди по безценната стока и остана вторачен благоговейно в мъжа пред себе си.

— Направи селям на принца! — заповяда Ал Ауф.

Дориан усети как всичките му бунтовни пориви повяхват в присъствието на този човек. Без да си дава сметка какво върши, той потъна в дълбок поклон.

Ал Ауф остана смаян и реши да се възползва от неочакваната възможност, с надежда че момчето ще се въздържи от по-нататъшни забележки по повод разни кози и гнили зъби.

— Говори на възвишения принц! Поздрави го на езика на Пророка! — заповяда той.

Без да се замисля особено, Дориан си спомни един урок с Алф Уилсън през един дълъг следобед на задната палуба на „Серафим“, легнал неподвижен в зоната на безветрието. Алф се опитваше да им изясни сходството между исляма и християнството. Зарецитира с ясен, приятен глас Корана:

— Аз не съм повече от човек като вас, но просветление озари духа ми и разбрах, че Бог е един. Който иска да лицесъзре нашия Бог, нека върши праведни дела.

Всички в залата зяпнаха. Дори принцът се наведе напред и впери поглед в ясните зелени очи на Дориан.

Той остана изключително доволен от сензацията, която предизвика. Много обичаше представленията, организирани от мастър Уолш в Хай Уийлд или на борда на кораба, в които обикновено играеше женски роли. Без съмнение, това беше най-високо оцененото му изпълнение.

В настъпилата тишина, принцът бавно стана и се обърна към мъжа непосредствено зад себе си. По одеждите му Дориан разбра, че е молла, религиозен водач, ислямски свещеник.

— Разтълкувай думите на детето! — нареди принцът.

— Това е сто и десети стих от осемнадесетата Сура — отвърна неохотно моллата. Лицето му бе кръгло и лъскаво от охолен живот, а в скута му се кръглеше шкембенце. Фитилестата козя брада беше къносана в бледооранжево. — Детето цитира стиха правилно, но и един папагал може да бъде научен да повтаря думи, които не разбира.

Принцът се обърна към Дориан:

— Какво ще рече „праведност“, дете?

Алф Уилсън го бе подготвил и Дориан не се поколеба:

— Това е истинска почит към Бога и тя изключва преклонение пред идоли, обожествяване на хора, на природни сили и най-вече на собствената личност.

Ал Малик попита моллата:

— Така ли говорят папагалите?

Светиня му изглеждаше объркан.