Уилбър Смит - Мусон

Пленникът се гърчеше безпомощно на края на въжето. Гласът му бе изтънял и пресеклив:

— Не! Не знам! Милост, господарю!

— Надолу! — махна Хал към моряците и те спуснаха Рашид във водата до рамене. — Задръжте го там! — Хал го гледаше как подскача и рита. Голямата акула усети суматохата и започна бавно и предпазливо да кръжи от дълбокото нагоре. Движенията на Рашид ставаха по-слаби и хаотични — започваше да се дави.

— Вдигайте! — даде сигнал Хал и Рашид бе изтеглен над водата. Поклащаше се там с главата надолу. Кървавата превръзка бе паднала, а дългите мокри кичури докосваха водата. Мъчеше се да си поеме дъх, гърчеше се и тресеше на края на въжето.

— Казвай! — изрева Хал. — Казвай, къде е най-малкият ми син! — Изпълнен бе от студ. Ни помен от жалост или съчувствие. Акулата помириса кръвта от превръзката и се вдигна нагоре. Отново се отвори зъбатата паст и мръсното парче плат изчезна в нея. Докато се гмуркаше с извит гръб, опашният плавник изскочи над водата и нанесе силен удар на увисналия пират. Рашид изквича от ужас и се залюля с нова сила.

— Казвай! — насърчи го Хал. — Чакам да ми кажеш къде да търся сина си.

— Не мога да кажа нещо, което не знам — измуча в отговор Рашид и Хал отново махна на моряците. Те го спуснаха във водата до кръста. Дълбоко долу акулата се обърна с пъргавина и скорост, които изглеждаха непостижими за чудовище с такива размери и се стрелна към повърхността, ставайки все по-голяма с приближаването си.

— Вдигай! — рязко викна Хал и Рашид излетя от водата, миг преди огромните челюсти да се сключат. Увисна на няколко инча от техния досег.

— Още не е съвсем късно — осведоми го Хал достатъчно силно, за да проникне гласът му през стената от ужас. — Кажи и веднага свършваме!

— Не знам къде можете да намерите Ал Ауф, но знам кой знае — отвърна Рашид с прегракнал от страх глас.

— Как се казва?

— Грей ефенди в Занзибар. Той ни съобщи за голямото богатство, което карате на кораба.

— Долу! — заповяда Хал. Рашид пое към водата, а акулата тръгна да го посрещне. Този път нямаше дърпане нагоре — вече не беше необходим. Изпрати Рашид към неговата участ, без следа от угризения. Наблюдаваше безстрастно как чудовището сключва челюсти около врата на жертвата.

Акулата увисна на въжето, замятала опашка насам-натам. Огромното й тяло се мяташе, докато острите зъби се впиваха в плът и кости. Голямото тегло и огромната сила на движенията караха моряците в другия край на въжето да подскачат и да се плъзгат по палубата.

После челюстите откъснаха главата на Рашид. Акулата падна във водата, оставяйки тялото да се люлее и гърчи в конвулсии, докато кръвта от прерязаната шия мъти водата отдолу.

Хал измъкна сабята си и прекъсна въжето с един удар. Обезглавеното тяло започна бавно да потъва, преобръщайки се по дължина в облак от собствената си кръв. Акулата се върна и като куче получило кокал за награда, внимателно захапа трупа и отплува с него към дълбокото. Хал се отдалечи от борда.

— Отливът ще започне след час, мастър Тайлър. — Погледна към обесените на реята. — Очистете кораба от тия там! Хвърлете ги през борда! Тръгваме към Занзибар с отлива.

Заобиколиха нос Раш Ибн Кум, опънали всички платна и се понесоха по вятъра.

— Новият курс е север-северозапад, мастър Тайлър. При този вятър, би трябвало да стигнем Занзибар утре преди залез.

Хал не желаеше да предупреждава за пристигането си, така че прекараха нощта на дрейф в протока, а рано призори „Серафим“ влезе в пристанището. Спусна знаме пред крепостта в знак на почит към султана и щом котвата се впи в дъното, една лодка тръгна към водата. Хал изтича долу в каютата си, извади два пистолета с двойни нарезни цеви и ги затъкна в пояса си.

Когато се появи отново, Том го очакваше. С шапка на главата, сабя на пояса и ботуши на обикновено босите си крака.

— Искам да дойда с Вас, сър — каза той. Хал се поколеба — може би щяха да се бият, но Том бързо продължи: — Споделяме една и съща клетва, татко.

— Давай, тогава! — Хал изтича на палубата. — Имайте готовност за мигновено отплаване! — обърна се той към Нед Тайлър и се спусна в лодката заедно с Том и дузина въоръжени мъже. При кея остави Алф Уилсън с четирима моряка, да охраняват лодката.

— Стойте по-настрана от кея, но бъдете готови всеки миг да ни приберете! — каза му Хал и се обърна към Аболи: — Води ни към къщата на консула! Движете се бързо! Не разкъсвайте строя!

Поеха по тесните улички тичешком по двама, рамо до рамо, с готови оръжия. Когато стигнаха дома на Грей, Хал кимна към Аболи, който почука по резбованата врата с дръжката на копието си. Ударите прокънтяха из цялата къща. След известно време чуха провлачени стъпки откъм далечния край на двора и резето се вдигна. Срещу групата въоръжени мъже се опули стара робиня. Изненада сгърчи сбръчканото лице и тя се опита да захлопне вратата. Аболи пъхна рамо в процепа.