Уилбър Смит - Мусон

Хал поведе хората си надолу към двора. Там спря, за да погледне подутото тяло, кротко виснало на края на въжето. Грей се полюляваше над фонтана с рибки. Хал измъкна изпод наметалото си, приготвен предната вечер пергамент и го подаде на Аболи.

— Окачи му го на врата!

Аболи скочи върху парапета на фонтана, протегна се и нахлузи канапа през главата на Грей. Пергаментът увисна на гърдите му. Прокламацията на Хал бе написана на английски и арабски.

След процес, в който бе признат за виновен в морско пиратство, в съучастие с корсаря, известен под името Ал Ауф, подсъдимият Уилям Грей бе осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е надлежно приведена в изпълнение от мен, Хенри Кортни, по силата на пълномощията, вменени ми чрез мандат от Негово Величество Крал Уилям Трети.

Том бе застанал до баща си и четеше на глас арабския текст на прокламацията. Когато стигна до края, каза:

— Подписана е с Ел Тазар. Това означава Баракудата. Защо?

— Така ме нарекоха мюсюлманите, когато за пръв път се появих из тия води. — Хал погледна сина си. Отново го прониза тежката мисъл, че един толкова млад човек като Том, трябва да става свидетел на такива зловещи сцени. После си каза, че Том е вече на седемнадесет и сам е убил не един човек със сабя и огнестрелно оръжие. Той не беше дете, а призванието и подготовката му предполагаха именно такива невесели занимания.

— Работата ни тук е приключена — спокойно каза Хал. — Назад към кораба! — Обърна се към високата резбована порта и Големият Дениъл даде знак на пазачите й. Те отвориха.

Старата вещица, която ги бе посрещнала и посочила пътя към къщата, сега стоеше на прага. Улицата зад гърба й беше пълна с въоръжени мъже. Имаше поне дузина с кремъклийки и ятагани — страховита банда главорези, които напираха към разтворените порти.

— Вижте какво са направили неверниците на господаря ни — зави старицата, като забеляза висналото на въжето тяло. — Убийство! — Тя зина с беззъбата си уста и нададе пискливия проточен вопъл, с който арабските жени довеждат мъжете си до зверски гняв.

— Ал-ла-а-х акбар! — ревна предводителят на сганта. — Бог е велик! — Вдигна дългата кремъклийка до рамо и стреля в групата английски моряци. Куршумът попадна право в лицето на един от тях, изби повечето зъби, направи челюстите на парчета и се вряза навътре в черепа. Той се строполи безмълвно, а Хал пристъпи напред с един от пистолетите си в лявата ръка.

Първият изстрел уцели водача в дясното око. Очната ябълка се пръсна и проточи като желе по бузата, откривайки празна дупка. Докато се свличаше на земята, Хал стреля във втория, показал се зад гърба на главатаря си. Уцели го точно в средата на челото. Убитият падна възнак, като събори още един от бандата.

— Дръжте ги, момчета! — викна Хал и моряците му се изсипаха през портата като един.

— „Серафим“! — нададоха те бойния си вик и пристъпиха срещу главорезите. В гъстата тълпа никой не беше в състояние да вдигне дългата кремъклийка и всички отстъпиха пред лъскавите остриета на сабите. Още трима паднаха и хората на Хал вече можеха да се развихрят в по-широкото пространство на улицата.

Капитанът държеше втория си неизползван пистолет в ръка, но пазеше куршумите и съсече още един изпречил се на пътя му арабин. Огледа се за Том и го съзря на крачка зад себе си. В тоя кратък миг видя, че сабята му е вдигната високо над главата, а върхът й е обагрен в кръв. И той бе нанесъл успешен удар.

— Добро момче — изръмжа бащата. — Дръж се близо до мен! — Втурна се срещу останалите араби. Те бяха станали свидетели на случилото се с другарите им от първата редица. Сега се видяха изправени срещу свирепите бели лица, напиращи в плътен строй. Пръснаха се и побягнаха по улицата.

— Остави ги! — викна Хал към Том с остър глас. — Назад към лодката!

— Ами стария Боби? — попита Големият Дениъл и кимна към убития моряк отзад. Лежеше сред труповете на избитите араби.

— Вземете го! — нареди Хал. Не беше хубаво хората да видят, че техен другар е изоставен на бойното поле. Трябваше да са сигурни, че живи или мъртви, няма да бъдат изоставени от своя капитан. — Щом излезем в открито море, ще му устроим човешко погребение.

Дениъл се наведе и Аболи му помогна да нарами тялото на убития. После двамата едри мъже поведоха тичешком останалите, с оголени саби, към кея. В тоя час на утрото ранобудните жители не бяха особено много, а които ги видеха, бързо изчезваха в дворове и входове. Стигнаха пристанището без премеждия и Алф Уилсън докара лодката, да ги прибере.