Уилбър Смит - Мусон

Албукерке издига мощен форт в северния край на острова, като за целта използва коралови блокчета и труда на мюсюлмански пленници. Въоръжава крепостта с оръдия, пленени по време на набезите му срещу Ормуз и Аден. Нарича острова на името на собствения си флагман 62 62 Флагман — кораб, на който се намира командващият морското съединение. Flor de la Mar. Няколко години по-късно, в 1508, този същият кораб се разбива в кораловите рифове край бреговете на Гоа и Албукерке загубва огромното си лично състояние, натрупано по време на експедициите му из тези океани. След успешно дебаркиране на африканския материк, Албукерке изоставя базата на острова и прехвърля флага си в Занзибар. Фортът Flor de la Mar е оставен на волята на природните стихии.

Пристигнах тук на втори ноември 1637. Островът е дълъг пет мили и четвърт и с най-голяма ширина — половин миля. Източната му страна е изложена на капризите на океана и ветровете и не предлага сигурно убежище. Заливът в северозападния край е добре защитен от коралов риф. Дъното е песъчливо и осигурява отлично закотвяне. Във веригата на рифа има проход, който е разположен точно под крепостната стена. По такъв начин, когато е имало португалски гарнизон, всеки кораб, опитал да премине през прохода, е попадал под тежките му удари.

По средата на страницата, баща му бе скицирал с подробности залива и крепостта, прохода през рифа, дал бе множество земни ориентири и дълбочинни измервания.

— Благодаря ти, татко! — прошепна Хал разчувстван и продължи да чете:

Слязох на брега и установих, че крепостните стени са все още здрави, въпреки изтеклите век и половина. Бяха солидно градени и можеха да устоят на всякаква обсада, ако не се използват съвременни стенобойни машини. Бронзовите оръдия още стоят в своите амбразури, но металът е доста корозирал от соления и влажен морски въздух. Басейните и резервоарите за дъждовна вода си бяха наред и ни дадоха възможност да допълним бъчвите. Южният край на острова е населен с огромна колония птици. През деня цялото им множество се издига над сушата, като гигантски балдахин, който може да се види от много мили в открито море. Хорът от гласовете им е толкова мощен, че на човек му писват ушите, а всички други сетива се парализират. Месото на тия пернати е много мазно и силно мирише на риба, но когато се осоли и опуши, става доста добро на вкус. Изпратих групи за събиране на яйцата им по брега. Върнаха се с десет големи торби и целият екипаж си устрои яйчен пир. В залива има много стриди и риба, така че десет дни всичко живо бе заето с ловене и опушване, за да попълним хранителните запаси на кораба. Опънахме отново платна на 12 ноември, с курс към Баб ал Мандеб в устието на Червено море.

Хал затвори корабния дневник, все едно бе семейна Библия — какъвто си и беше в известен смисъл — и насочи внимание към картата. Търпеливо нанесе координатите, посочени от баща му, после определи курса от собственото им местоположение в най-южната точка на Занзибарския проток.

Когато излезе на палубата, слънцето лежеше едва на един пръст над хоризонта, така разлято в пурпура на морските вълни, че можеше да погледне право в трептящия му червен образ с невъоръжено око. С настъпването на мрака мусонът отслабна, но все още имаше сила да изпълни всяко платно, като бяла и еластична гръд на дойка.

— Мастър Тайлър — насочете го срещу вятъра, под колкото е възможно по-остър ъгъл! — заповяда Хал.

— Слушам, капитане! — докосна шапката си Нед.

Хал го остави и тръгна напред. Стигнал до фокмачтата, погледна нагоре. Том бе още там, където се качи, щом излязоха от пристанището на Занзибар. Съчувстваше му, но не можеше да се присъедини към бдението му горе. И той искаше да остане сам.

Когато стигна носа, стъпи в основата на бушприта и се хвана за щага, загледан в притъмняващото отпред море, добиващо все повече цвета на презряла синя слива. На равни интервали „Серафим“ прерязваше гребена на поредната голяма вълна и хвърляше водни талази върху носа и множество пръски в лицето му. Той не си даваше труд да ги бърше, а ги остави да се стичат през брадичката към гърдите му.

Далеч зад тях, Африка се бе изгубила в мрака. И отпред нямаше признак за суша. Притъмнелият океан беше необятен.

— Каква е вероятността да се открие едно малко момче в целия този безкрай? — попита се Хал. — И все пак, аз ще го намеря, та ако ще затова да отиде целият ми земен живот — прошепна тихо той. — И няма да има милост за този, който се изпречи на пътя ми!