Уилбър Смит - Мусон

Когато настъпи отливът, корабът се оказа изцяло на сушата. С помощта на въжетата наклониха палубата под тридесет градуса. Трябваше да работят много бързо, защото след шест часа, приливът отново щеше да вдигне „Серафим“ на вода. С помощта на система от макари и въжета, мачтата бе нагласена в предварително изработената сглобка, и през прилепналите плоскости промушиха загрети в разтопен катран железни шишове.

Хал се възползва от възможността да прегледа подводната част на кораба за дървояди, които из тия топли води, бяха изцяло в състояние да проядат дебелите талпи на корабното дъно. Понякога тия същества достигаха на дължина човешка ръка и ставаха дебели колкото пръст. При масово поразяване, те пробиваха дупките си така близо една до друга, че оставаше да ги дели съвсем тънка дървена стеничка. Прояден до такава степен кораб можеше лесно да загуби изцяло дъното си при първото по-сериозно вълнение. Хал установи със задоволство, че покритието от катран и брезент бе предпазило корпуса не само от тази напаст, но и от обрастване на дъното, което е причина за намаляване скоростта на кораба. Корпусът беше чист, ако не се смята съвсем лекото обрастване и тънката покривка от миниатюрни раковини на места. Нямаше време да се почистват.

Щом водата го вдигна от пясъка, „Серафим“ бе откаран отново на старото си място и закотвен. Мачтовата снадка не беше достатъчно здрава, за да устои на натиска, който щяха да упражнят върху нея платната при силен вятър и дърводелците започнаха да я усилват. Най-напред прикрепиха ребра от много здраво дърво около съединението. След това омотаха цялото съединение с предварително намокрено дебело въже, като го притягаха с кабестана. Когато въжето изсъхна, така направената „яка“ стана твърда като желязо.

Хал прегледа свършената работа и главният дърводелец се похвали:

— Тази връзка е по-здрава от самата мачта. Като се опънат щагове и ванти, каквото и да й правите, колкото и платна да й опъвате, никога няма да се счупи на същото място, независимо колко силен е вятърът.

— Добра работа! — похвали го Хал. — А сега да се монтират новите реи и рангоути!

Когато всичко бе направено и „Серафим“ изпъваше котвеното въже с издути платна на новата си фокмачта, готов да се откъсне и полети, Нед Тайлър се качи на юта следван от останалите офицери, за да направи официалния рапорт:

— Корабът е готов за плаване, капитане.

— Много добре, мастър Тайлър.

Нед се поколеба, после събра кураж и попита:

— Извинете сър, накъде ще поемем? Ще ми наредите ли някакъв курс?

— Надявам се да го сторя в най-скоро време — мрачно обеща Хал. Не го бяха видели да се усмихва, откак бяха загубили Дориан. — Докарайте пленниците на палубата.

Арабските пирати бяха изкарани по бедрени препаски и сандали. Халките на веригата подрънкваха, докато парцаливата им колона се мъкнеше напред, примигваща от силната слънчева светлина.

Хал не им обърна внимание и прекоси палубата към релинга. Загледа се във водата. Беше толкова прозрачна, че ясно виждаше стеблата на морските краставици да се вият по дъното, както и ятата малки рибки, обсадили корпуса на „Серафим“. Изведнъж някаква тъмна сянка се плъзна под дъното на кораба. Беше дълга колкото корабна лодка и също толкова широка. Гърбът й бе нашарен с по-тъмни вълнисти ивици, а чудовищната опашка се гънеше лениво.

„Серафим“ бе останал закотвен на това място достатъчно дълго, за да привлече тигровите акули от по-дълбоките води отвъд рифа с изхвърлените през борда хранителни и други отпадъци. Хал усети кожата си да настръхва при вида на обърналото се само с едно махване на опашния плавник и изчезнало отново под кораба чудовище. Тигровата акула бе герой от кошмарните сънища на всеки мореплавател из тия води.

Хал се отдели от борда и тръгна покрай редицата пленници. Най-после мъката му щеше да намери отдушник. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да овладее гнева и да запази безизразни чертите на лицето си, докато се взираше в лицата на корсарите. Рашид беше в другия край на редицата. Мръсен окървавен парцал красеше раненото му ухо. Хал спря пред него.

— Какво е наказанието за пиратство? — попита го той тихичко, все още сдържащ гнева си. — Какво казва Коранът за убийци и насилници? Разкажи ми за Закона на шериата! Разтълкувай ми повелите на ислямския закон!

Рашид не смееше да срещне погледа му и трепереше като трескав. По бузите и брадичката му, а оттам на палубата, се стичаха капки пот. Видял бе колко безпощаден може да бъде тоя франкски морски дявол.