Уилбър Смит - Мусон

— Не ни ли казва Пророкът каква трябва да бъде участта на един убиец? Не предава ли той убиеца в ръцете на бащата на жертвата? — попита Хал. — Не ни ли повелява той да нямаме милост за оня, който е опетнил ръцете си с невинна кръв?

Рашид падна на колене върху палубата и се опита да целуне краката на Хал.

— Милост, велики господарю! Оставям безценната си душа във вашите ръце. — Хал го ритна настрани като краставо куче и продължи да обхожда редицата.

— Пророкът ни учи, че наказанието за убийство е смърт. Всички вие сте убийци, заловени на местопрестъплението пирати. Аз съм слуга на английския крал, натоварен и оправомощен от него да прочиствам моретата от мърши като вас.

Обърна се към Нед Тайлър:

— Мастър Тайлър, да се приготви по едно въже на реята за всеки от пленниците. Остана с ръце зад гърба и вдигната глава, да гледа как прокарват въжетата през макаричките.

— Готови за изпълнение на наказанието — докладва най-накрая Нед, след като примките бяха приготвени и по няколко моряка бяха хванали края на всяко въже.

— Този изрод оставете за накрая! — Хал посочи Рашид, който още бе на колене. — Обесете останалите!

Все още във вериги, стенейки и проклинайки, молейки за милост Аллаха, те получиха примките си. После моряците зашляпаха в такт с боси крака по палубата и запяха, сякаш вдигаха главното платно. По трима-четирима наведнъж, арабите увисваха зяпнали под главната рея. Постепенно ританията и конвулсиите спряха и те застинаха кротко като някакви абсурдни китки плодове с изкривени под невъзможен ъгъл вратове, с виснали от устата пурпурни подути езици.

Най-накрая Рашид остана сам на палубата. Хал застана над него и каза:

— Дарих им лека смърт. Но ти ме лиши от най-малкия ми син. За тебе няма да има такъв късмет, освен ако ми кажеш, каквото искам да науча.

— Всичко, което е по силите ми, ефенди — запелтечи Рашид. — Само ме питайте!

— Искам да знам, къде мога да намеря Ал Ауф и моя син.

— Това не знам, ефенди. — Рашид така енергично завъртя шава, че сълзите му се разхвърчаха като вода от гърба на мокро куче. Хал го сграби за раменете и изправи, изви едната му ръка високо зад гърба и го поведе към релинга.

— Гледай там долу! — прошепна в обезобразеното му ухо. — Виждаш ли какво те чака? — При вида на мълком плъзналата се изпод дъното на кораба тигрова акула, Рашид изквича. Тя леко се извръщаше в прозрачната вода и показваше всяка подробност от гротескно късата си глава. Погледна към тях с едното си мъничко като на прасе око.

— Къде мога да намеря Ал Ауф? Къде му е базата? Кажи ми и ще умреш бързо, ще се явиш пред твоя Бог като цяло парче, а не през търбуха на това нечисто същество долу.

— Не знам — заплака Рашид. — Малцина знаят къде е крепостта на Ал Ауф. Аз съм само един беден рибар.

— Аболи! — викна Хал и едрият чернокож мъж приближи хванал края на последното останало свободно въже. — За краката! — нареди капитанът.

Аболи коленичи и прекара въжето през веригата, която приковаваше краката на пирата.

— Вдигай! — обърна се той към моряците, които държаха другия край на въжето и Рашид литна във въздуха, разлюлян като махало край борда.

— Къде е Ал Ауф? — викна му Хал. — Къде мога да намеря сина си?

— Не знам. Бог ми е свидетел — пищеше Рашид.

— Спуснете го! — заповяда Хал на моряците в другия край на въжето и Рашид заподскача към водната повърхност. — Стоп! — спря ги Хал, когато главата на Рашид стигна на една стъпка от водата. Опитваше се да извърне лице нагоре към Хал, който се бе надвесил навън от релинга.

— Не знам. Кълна се във всичко свято — пищеше той. — Не знам къде е завел Ал Ауф сина Ви.

Хал кимна към Аболи:

— Нахрани звяра!

Аболи взе едно от кожените ведра с кухненски отпадъци, подредени край борда. Плисна го навън и водната повърхност се покри с риби глави, черва и обелки. Ята малки рибки се стрелнаха към угощението и накъдриха водата в лакомия си устрем. Аболи плисна второ ведро.

След минута под рибешкото стълпотворение се залюля заплашителна сянка. След това от дълбочината се надигна с ужасяваща царственост широк ивичест гръб. Ятата дребосъци се пръснаха и чудовището отвори уста, способна да побере човек. Редиците остри зъби се показаха, докато то лапаше отпадъците, а водата се нагъна, макар то да бе доста под повърхността й.

— Никога няма да минеш през райските порти, ако тялото ти е било излапано от подобна отвратителна нечиста твар — напомни му Хал.