Мери Кларк - Другото лице

Меган беше изписана от болницата в понеделник сутринта. Раната на рамото я болеше тъпо, но непрестанно. Иначе бързо се съвземаше.

Когато пристигна вкъщи, се качи в стаята си да се преоблече в удобния си халат. Започна да се съблича и се поколеба. Отиде до прозорците и дръпна щорите изцяло. „Надявам се да превъзмогна това“, мислеше си тя. Знаеше, че ще мине много време, преди да успее да изличи от паметта си образа на Бърни, който я следеше.

Катрин затваряше телефона.

— Току-що отказах продажбата на хотела — каза тя. — Удостоверението за смърт е издадено и това означава, че всичките сметки, които имахме с баща ти, са размразени. Застрахователните компании обработват изплащането на всички лични полици на баща ти, както и онези от компанията. Това са много пари, Мег! Не забравяй, че личните му полици включваха клауза за двойно обезщетение.

Мег целуна майка си.

— Толкова се радвам, че запазваш хотела! Без „Дръмдоу“ ти щеше да бъдеш изгубена.

Докато пиеше кафето и сока си, тя прегледа сутрешните вестници. В болницата беше гледала ранните новини с репортажа за самоубийството на Уилямс.

— Претърсват архивите на центъра „Франклин“, за да открият кой е получил ембрионите, които Петрович е крадяла от „Манинг“.

— Мег, какъв ли ужас изживяват хората, които са имали замразени ембриони на съхранение, чудейки се дали техните биологически деца не са били родени от чужд човек! — каза Катрин Колинс. — Дали всичките пари на този свят биха били достатъчни на оня, който е постъпвал така?

— Явно не. Филип Картър ми каза, че му трябват пари. Но, мамо, когато го попитах дали Петрович е крадяла ембриони за донорната програма, той ми каза, че не съм толкова умна, колкото изглеждам. Имало и други неща! Надявам се да ги открият в архивите на болницата!

Меган отпи от кафето.

— Какво ли искаше да каже? И какво ли е станало със Стефани Петрович? Дали Филип е убил това нещастно момиче? Мамо, тя трябваше да роди тези дни!

Вечерта, когато Мак дойде, Меган каза:

— Татко ще бъде погребан вдругиден. Франсис Гролиър трябва да бъде известена за това, както и за обстоятелствата около смъртта на татко, но аз се страхувам да й се обадя.

Ръцете на Мак я обгърнаха. Толкова години ги бе очаквала!

— Защо не ме оставиш да се погрижа за това, Мег? — попита той.

После говориха.

— Мак, още не знаем всичко! Доктор Уилямс беше последната ми надежда да разберем какво искаше да каже Филип!

Във вторник сутринта в девет часа се обади Том Уайкър. Този път не я подразни с „Готова ли си да се върнеш на работа, Мег?“

Нито пък я попита как се чувства. Още преди да каже „Мег, разполагаме със сензация!“, тя долови различния му тон.

— Какво има, Том?

— Имаш плик от доктор Уилямс, надписан „Лично и поверително“!

— От доктор Уилямс! Отвори го! Прочети ми го!

— Сигурна ли си?

— Отвори го, Том!

Настъпи пауза. Мег виждаше как Том срязва плика и изважда съдържанието му.

— Том?

— Мег, това са признанията на Уилямс!

— Прочети ми ги!

— Не. Работи ли още онзи факс, който взе от офиса?

— Да.

— Дай ми номера. Ще ти го изпратя. Ще го четем заедно!

Меган му продиктува номера и се спусна по стълбите. Стигна в кабинета тъкмо когато от факса се чу остро пиукане. Първата страница от признанията на доктор Хенри Уилямс бавно започна да излиза на тънката хлъзгава хартия.

Бяха пет пълни страници. Мег ги прочете два пъти. Най-накрая репортерът у нея започна да отсява отделни абзаци и изречения.

Телефонът иззвъня. Знаеше, че е Том Уайкър.

— Какво мислиш, Меган?

— Всичко е тук. Трябвали са му пари заради неплатените сметки от продължителното боледуване на жена му. Петрович е била природно надарена и е можела да стане отличен доктор. Мразела да вижда как някои от съхраняваните ембриони след време се унищожават. За нея те са могли да се превърнат в деца, които да осмислят живота на потенциално бездетни хора. За Уилямс това са били деца, за които хората плащали цяло състояние. Той е обработил Картър, който с голямо удоволствие е уредил Петрович в клиниката „Манинг“, използвайки подписа на баща ми.

— Всичко е било добре прикрито — каза Уайкър. — Изолирана къща, в която са довеждали непознати жени, готови да износят бременността и да родят децата в замяна на десет хиляди долара и зелена карта за гражданство. Не чак толкова висока цена, като си представиш, че Уилямс и Картър са продавали бебетата за минимум сто хиляди долара всяко.