Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

— Докторите струват пари, Котън.

— Травис ми е задължен. Ще дойде.

— Благодаря ти — каза тихо Луиза.

Котън огледа стаята и забеляза Библията на нощното шкафче.

— Може ли пак да дойда? — попита той. Луиза го погледна въпросително. — Мисля, че мога… да й чета. Един вид духовен стимул. Чувал съм за такива случаи. Няма гаранция. Но ако за друго не ме бива, поне да чета умея.

Преди Луиза да отговори, Котън погледна Аманда.

— За мен ще е истинска чест да ви чета.

На разсъмване Луиза, Юджин, Лу и Оз стояха сред една от нивите. Мулето Хит бе впрегнато в плуг с обръщач.

Лу и Оз вече бяха закусили с мляко и царевичен хляб. Храната беше вкусна и даваше сили, но закуската по тъмно вече почваше да им омръзва. След като станаха от масата, Оз отиде да събере яйцата, докато Лу доеше двете здрави крави под бдителния поглед на Луиза. В това време Юджин нацепи дърва за печката, а Лу и Оз ги пренесоха в кухнята, после домъкнаха няколко кофи вода за добитъка. И ето че сега пристъпваха към истинската работа.

— Трябва да разорем цялата нива — каза Луиза.

Лу подуши въздуха.

— Каква е тази ужасна миризма?

Луиза се наведе, вдигна бучка пръст и я разтроши между пръстите си.

— Тор. Всяка есен го изсипваме тук, като чистим обора. Така почвата става още по-плодородна.

— Вони — заяви Лу.

Луиза остави лекия утринен вятър да разпилее ситната пръст и втренчено погледна момичето.

— След време тази миризма ще ти харесва.

Юджин подкара мулето и натисна плуга. Луиза и децата вървяха до него.

— Това тук е обръщачът — посочи Луиза един метален диск със странна форма. — Изкарваш единия ред, обръщаш мулето и плуга, прехвърляш обръщача и пак започваш. Така пръстта се изхвърля равномерно от двете страни. Често излизат големи буци. Затова след дълбоката оран брануваме нивата, за да ги разбием. После изравняваме земята с по-ситна брана. Накрая разораваме още веднъж, по-плитко, та да станат равни бразди. И тогава засяваме.

След като Юджин изора една бразда, за да им покаже, Луиза подритна плуга.

— Виждаш ми се доста силна, Лу. Искаш ли да опиташ?

— Ами да — каза Лу. — Не е трудно.

Юджин я нагласи между дръжките на плуга, преметна юздите около кръста й, подаде камшика и се отдръпна. Хит очевидно разбра, че си има работа с новак, защото потегли с неочаквана бързина. След миг силната Лу усети вкуса на плодородна земя.

Докато й помагаше да стане и да се избърше, Луиза каза:

— Този път старото муле те изигра. Обзалагам се, че няма да успее пак.

— Не искам повече да го правя — каза Луиза, като криеше лицето си с ръкав и плюеше разни неща, за които не смееше да си помисли. Беше се изчервила и изпод клепачите й бликаха сълзи.

Луиза коленичи пред нея.

— Първия път, когато се опита да оре, татко ти беше на твоята възраст. Мулето го отмъкна чак в потока. Кажи-речи, цял ден се мъчихме, додето измъкнем проклетото добиче. Тогава татко ти рече същото като теб. И аз реших да не го насилвам.

Лу спря да бърше лицето си. Сълзите пресекнаха.

— И какво стана?

— Два дни изобщо не припари до нивите. И до мулето. А една сутрин, като излязох на работа, заварих го тук.

— И сигурно беше изорал цялата нива — предположи Оз.

Луиза поклати глава.

— Мулето и татко ви се озоваха в свинарника, целите в кал и помия. — Тя изчака Оз и Лу да се насмеят, след това продължи: — Следващия път момчето и мулето вече нямаха разправии. Момчето си беше платило за грешките, мулето се наигра и оттогава насетне по-добри орачи от тях не съм виждала.

Откъм другия край на долината се раздаде вой на сирена. Беше толкова мощен, че Лу и Оз закриха ушите си с длани. Мулето изпръхтя и задърпа юздите. Луиза се навъси.

— Какво е това? — извика Лу.

— Сирената на рудника — отговори Луиза.

— Да не е имало срутване?

— Не, млъквай сега — каза Луиза, оглеждайки склоновете.

Минаха пет тревожни минути и сирената най-сетне замлъкна. После от всички страни долетя глух тътен. Той се надигаше около тях като грохот на идваща лавина. Лу имаше чувството, че вижда как се тресат дърветата и дори цялата планина. Тя стисна ръката на Оз и беше готова всеки момент да побегне, но не помръдна, защото Луиза стоеше неподвижно. Накрая отново настана тишина.

Луиза се обърна към тях.

— От мината обявяват със сирена, когато ще има взривове. Използват динамит. Понякога прекаляват и склоновете се свличат. Случва се да пострадат хора. Не миньори. Обикновени фермери, които си обработват земята.