Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

Чинията на Луиза стоеше празна.

— Ти не си сипа риба, Луиза — каза Оз, гледайки виновно допълнителната порция. — Не си ли гладна?

— Засищам се, като те гледам как ядеш, за да пораснеш. Хапнах, докато я пържех, скъпи. Винаги правя така.

При тия думи Юджин погледна въпросително Луиза, после пак се наведе над масата.

Даймънд продължаваше да върти очи ту към Лу, ту към Оз. Изглежда, изгаряше от желание пак да се сприятелят, но нямаше представа как да го постигне.

— Ще ми покажеш ли някои от местата, където е ходил татко? — обърна се Лу към Луиза. — Какво е обичал да прави? Разбираш ли, и аз съм писателка.

— Знам — каза старицата и Лу трепна от изненада. Луиза остави чашата с вода и се вгледа в лицето на момичето. — Татко ти обичаше да разказва за земята. Но преди туй стори нещо много умно.

Тя помълча, оставяйки на Лу време да обмисли отговора.

— Какво? — попита най-сетне тя.

— Опозна земята.

— Опознал е… пръстта?

— Тя крие много тайни, и то не само добри. По нашия край може здравата да си изпатиш, ако не внимаваш. Времето е толкоз непостоянно, че ти съсипва и гръбнака, и душата. Земята никога не е помагала на онзи, който не си прави труд да я опознае. — Луиза се озърна към Юджин. — Господ ми е свидетел, че на Юджин би му дошла добре малко помощ. Фермата не може да изтрае и час без неговата яка гърбина.

Юджин лапна парче риба и загреба с чашата си вода направо от кофата. Лу забеляза, че устните му леко потрепват. Това трябва да е широка усмивка, помисли си тя.

— Право да си кажа — продължаваше Луиза, — вие с Оз идвате тъкмо навреме. Някои хора ще рекат, че аз ще ви помагам, но не е тъй. Вие ще ми помагате много повече. И затуй ви благодаря.

— Моля — отвърна възпитано Оз. — Много ни е приятно.

— Ти спомена, че ще имаме работа във фермата — каза Лу.

Луиза погледна към Юджин.

— От приказки полза няма, по-добре е око да види. Утре сутрин ще ви покажа.

Даймънд вече нямаше сили да се удържа.

— Таткото на Джони Букър рече, че някакви типове се навъртали наоколо.

— Какви типове? — рязко попита Луиза.

— Де да знам. Ама разпитвали за мините.

— Ти, Даймънд, си дръж ушите по-близо до земята. — Луиза погледна Лу и Оз. — И вие също. Господ ни е довел на тая земя и пак той ще ни отведе, когато удари час. А междувременно роднините трябва да си помагат.

Оз се усмихна и обеща да държи ушите си тъй близо до земята, че редовно да се пълнят с пръст. Разсмяха се всички освен Лу. Тя само погледна Луиза втренчено и не каза нищо.

Масата бе разтребена и докато Луиза миеше чиниите, Лу клатеше с все сила ръчката на кухненската помпа, както й бе показала Луиза, но въпреки тези усилия от крана едва се процеждаше тънка струйка вода. Къщата нямаше водопровод. Освен това Луиза обясни къде е външният клозет и им посочи ролките тоалетна хартия в килера. Ако някой искал да излезе по тъмно, трябвало да си носи фенер, допълни тя и показа на Лу как да го пали. Освен това под леглата имало нощни гърнета за в случай, че зовът на природата стане тъй настоятелен, та няма време за излизане. Луиза обаче ги уведоми, че чистенето на гърнето си е грижа на онзи, който го е използвал. Лу се зачуди как ли ще приеме това плахият Оз, който нощем час по час тичаше до тоалетната. Вероятно неведнъж щеше да й се наложи да чака в тъмното край барачката, докато той си върши работата. Само от мисълта я налегна умора.

Веднага след вечеря Оз и Даймънд бяха излезли заедно с Джеб. Сега Лу видя как Юджин свали пушката от куките над камината. Зареди я и излезе.

— Къде отива с тази пушка? — попита Лу.

Луиза енергично търкаше чиниите с царевичен кочан.

— Да нагледа добитъка. Сега, когато сме изкарали кравите и прасетата, Стария Мо често се навърта насам.

— Стария Мо ли?

— Планински лъв, някои хора му викат пума. С него сме горе-долу връстници, ама още създава неприятности проклетият му котарак. Не на хората. И кобилата не закача, а най-много се пази от двете мулета Хит и Сам. От мен да го знаеш, Лу, никога не закачай муле. По-яко същество Господ не е създавал, а пък помнят обиди до второ пришествие пустите твари. Не забравят нито един удар с камшика или зле закован пирон. Разправят, че мулетата били умни почти като хора. Може затуй да са толкоз зли. — Тя се усмихна. — Стария Мо напада овцете, кравите и прасетата, та трябва да ги пазим. Юджин ще гръмне с пушката да го пропъди.

— Даймънд ми каза как бащата на Юджин го изоставил.

Луиза я погледна строго.

— Лъжа! Том Рандал беше добър човек.