Дейвид Балдачи - Последният жив

Уеб се бе появил измежду дърветата, с един поглед бе разбрал какво става и бе застрелял Стрейт. Уплашен, Барон се вдигна на задните си крака и после стовари копитата си върху мъртвото тяло.

Уеб бързо изтича при Клеър. Не си даде труд да погледне към Стрейт; знаеше, че е мъртъв.

— Добре ли си? — запита той.

Тя кимна, после заплака. Уеб я прегърна през раменете. Той се извърна и видя Били Канфилд, който се строполи на колене до някаква черна купчинка. Уеб се спусна към него. Гуен лежеше на земята; гърдите й бяха целите в кръв, където я бе улучил поне единият от куршумите на Стрейт. Дишането й беше накъсано, гърдите й хриптяха. Уеб коленичи до нея и разкъса ризата й. Един поглед беше достатъчен; изражението му й каза всичко, което трябваше да знае. Тя го хвана за ръката.

— Страх ме е, Уеб.

Той се наведе над нея. Били се взираше безпомощно и мълчаливо в своята умираща съпруга.

— Не си единствената, Гуен. — Повече не се сети какво да й каже. Уеб съзнаваше, че би трябвало да мрази тази жена заради всичко, което му бе причинила, заради Теди Райнър и останалите. Но някак си не можеше да изпита гняв. И то не само защото тя бе спасила живота им, неговия, на Клеър и Кевин. А защото не можеше да си представи как би постъпил самият той на нейно място след всичката болка, омраза и ярост, натрупани през годините. Може би щеше да стори същото. А може би не.

— Страх ме е да умра, Уеб. Боя се, че няма да видя Дейвид. — От устата й потече струйка кръв и думите излизаха завалени, но Уеб я разбра.

Ад или рай — това било значи. Чистилище не се предлагаше.

Очите й помръкваха и Уеб усети как ръката й, която стискаше неговата, губи сила.

— Дейвид — прошепна тя и погледна към небето. — Прости ми, господи, задето съгреших. — Гърдите й се разтърсваха от хлипове.

Уеб си каза, че ако имаше сили, Гуен сигурно би допълзяла до своя малък параклис. Той се огледа наоколо, без да знае какво точно търси. И тогава забеляза Пол Романо, който крачеше вдървено към тях. Бе дошъл с пикала, теглещ фургона — същия, на който Уеб бе прострелял гумите.

Уеб се втурна да го посрещне и видя окървавения му крак.

— Добре ли си?

— Драскотина. Благодаря все пак, че попита.

— Поли, можеш ли да изповядаш Гуен?

— Какво?

Уеб посочи проснатото тяло на тревата.

— Гуен умира. Искам да чуеш последната й изповед.

Романо отстъпи крачка назад.

— Ти да не си се смахнал нещо? Приличам ли ти на свещеник?

— Тя умира, Поли, едва ли ще забележи. Мисли си, че ще отиде в ада и няма да види сина си.

— Това е същата онази жена, която ликвидира екип „Чарли“, а ти сега искаш да й опростя греховете?!

— Да, много е важно.

— За нищо на света!

— Стига бе, приятел, няма да те тресне гръм, я!

— Откъде знаеш? — вдигна очи към небето Романо.

— Поли, моля те. Знам, че нямам право да искам това от теб, но те моля. Нямаме много време. Важно е да го направиш. — В отчаянието си Уеб добави: — Бог ще ти прости.

Двамата се гледаха вторачено известно време, после Романо поклати глава, докуцука до умиращата и коленичи до нея. Взе ръката й в своята, прекръсти я и я запита дали би желала да се изповяда. С отслабнал глас Гуен Канфилд отговори, че много иска.

Когато изповедта свърши, Романо стана и се отдалечи.

Уеб отново коленичи до нея. Очите й започваха да помътняват, но за един кратък миг тя успя да фокусира погледа си върху него и с немощна усмивка му благодари. При всяка дума от разкъсаните й дробове бликаше кръв. Приликата с раната, отнела живота на сина й, беше поразителна.

С последни сили тя сграбчи ръката на Уеб.

— Толкова съжалявам, Уеб. Можеш ли някога да ми простиш?

Уеб се взираше в красивите й очи, които с всяка изминала секунда се покриваха с мъртвешка пелена. В чертите на лицето й той различи един друг образ — на онова малко момче, което му се бе доверило и чието доверие той не бе оправдал.

— Прощавам ти — каза той на умиращата. Надяваше се, че в същия този миг някъде, някак си Дейвид Канфилд му прощава и на него.

С тези думи Уеб се изправи на крака. Били коленичи на мястото му и пое ръката на своята съпруга. Гърдите й се надигаха ускорено, все по-бързо и по-бързо, после изведнъж застинаха и ръката й се отпусна безжизнено надолу. Докато Били тихо ридаеше до трупа на жена си, Уеб помогна на Клеър да се изправи, подаде ръка на Романо, за да се подпре, и тримата тръгнаха заедно.

Трясъкът на ловджийска пушка ги стресна и накара да се обърнат. В този момент Били се отдалечаваше от трупа на Стрейт, а от цевта се виеше тънък стълб дим.