Дейвид Балдачи - Последният жив

Следващият изстрел попадна съвсем близо до него. Ясно, предположенията му се потвърждаваха. Противникът му също разполагаше с оптика за нощно виждане.

Той постави очилата си и най-внимателно обиколи с поглед периметъра. За миг зърна това, което търсеше. Само за миг, но това му беше достатъчно.

Клайд Мейси нямаше основания да е недоволен от избраната стратегия. Той съзнаваше, че членовете на ОБТ са превъзходно тренирани и способни бойци, но все му се струваше, че са донякъде и прехвалени. В края на краищата не беше ли успял да проникне в охраняваната от тях зона около лагера на „Свободните“? Не беше ли застрелял един от тях край басейна? Мейси не бе останал достатъчно дълго в укритието си, за да види как Романо се вдига на крака. Когато Стрейт бе побегнал, влачейки Клеър със себе си, Мейси — верният помощник — бе тръгнал с него, за да го прикрива. Стрейт винаги се бе държал добре с него, в оня затвор за малолетни го бе взел под крилото си и не бе позволил косъм да падне от главата му. А когато Мейси бе излязъл на свобода и съдбата го бе отвела при „Свободното общество“, Стрейт го бе издирил и му бе отворил очите. „Свободните“ си оставаха аматьори. Жалкото им фиаско в Ричмънд го доказваше. При това, както му бе посочил Стрейт, те не плащаха нито цент на членовете си, а изискваха тяхната подкрепа. И за какво? — бе попитал Стрейт, напълно основателно. За привилегията да се сдружаваш с глупаци!

И така, Мейси се бе вслушал в съвета и в течение на няколко години бе работил в комбина със Стрейт. Сегашният им проект беше най-доходоносният от всички. Двамата бяха спечелили състояние от канала за дрога, като междувременно Мейси се бе възползвал от възможността да изпързаля „Свободните“ и да гръмне старата лисица Тоан. Така че си струваше. Сега, когато воят на сирените се чуваше все по-силно и до идването на полицията оставаха броени минути, Мейси имаше само една неизпълнена цел — да убие Уеб Лондон. И по този начин да докаже веднъж завинаги своето превъзходство. За този миг Клайд Мейси се бе готвил през целия си съзнателен живот.

Той нахлузи очилата си за нощно виждане и огледа мястото, където последно бе видял Уеб. Горкият, сигурно вече не го бива толкова, след като така глупашки издава позициите си. Лондон беше прекалено самонадеян, но този път си бе намерил майстора. Дошъл бе моментът Мейси да довърши започнатото. И в този момент зелена светлинка блесна право в очите му. За миг той се вкамени от изумление; не знаеше какво може да е това. После изведнъж се досети, че е сияние от инфрачервените очила на Уеб. Мейси се прицели, издиша и бавно дръпна спусъка. Светлинката угасна. Едва тогава той си даде сметка, че собственият му уред, при това пуснат с пълна сила, сигурно е издавал същото сияние. Какво пък, нали току-що бе видял сметката на Лондон? Клайд Мейси се бе оказал с част от секундата по-бърз от своя враг, а в света на елитните командоси тази част от секундата решава всичко.

Преди още да бе успял да си поеме дъх, куршумът го удари точно в средата на челото. За частица от секундата съзнанието му отказа да приеме факта, че горната част на главата му липсва. После пушката падна от ръцете му и той се захлупи по очи на земята.

Уеб се надигна зад храста, на около десет градуса встрани от ниския пън, на който бе подпрял очилата си за нощно виждане и ги бе превключил на максимална мощност. Дори не бе разчитал на зеленото сияние от очилата на Мейси, защото блясъкът на изстрела издаде позицията му. След миг мачът бе приключил. Професионалисти срещу аматьори — един на нула.

Уеб нямаше време да се зарадва на поредната си победа, защото тропотът на стъпки и пукането на съчки в храсталака го накара да се просне по очи на земята. Той вдигна карабината си и я насочи по посока на звука. Когато двамата излязоха иззад дърветата и пресякоха линията на прицела му, той се поколеба за момент и после се изправи на крака, насочил оръжието към огромния гръден кош на мъжа.

— Хвърли пистолета, Франсис!

Уестбрук подскочи и впери поглед в мрака. Уеб видя как великанът инстинктивно бутна Кевин зад масивния си гръб, за да го предпази от тази неочаквана опасност.

— Аз съм, Франсис, Уеб Лондон. Хвърли пистолета. Веднага!

— Стой зад мен, Кев — каза Уестбрук и заотстъпва назад.

— За последен път, Франсис. Хвърли пистолета и лягай долу, ако не искаш аз да те просна!

— Само си прибирам Кевин, малкият. Нищо друго не ща. Няма да ти създавам проблеми, не бой се.