Дейвид Балдачи - Последният жив

— Ама че гадост! — беше неговият коментар.

Уеб напрягаше всичките си сили, за да открие в тъмното Стрейт и Клеър. Ту сваляше, ту отново слагаше очилата си за нощно виждане, но дори и те имаха нужда от някаква, макар и минимална светлина. В пълния мрак наоколо бяха практически безполезни. Уеб разчиташе повече на ушите, отколкото на очите си, но не можеше да стреля в тъмното само по слух, защото имаше риск вместо Стрейт да улучи Клеър.

Когато се приближи до маймунарника, Уеб забави крачка и спря. Ако през деня тази полусъборена сграда изглеждаше мрачна и неприветлива, през нощта тя имаше направо зловещ вид. Но Уеб бе длъжен да я огледа, преди да отмине нататък, защото ако Стрейт се криеше вътре, лесно можеше да го изненада в гръб.

Стиснал своя картечен пистолет, Уеб тихо се промъкна в сградата откъм южната й страна, като внимаваше да не вдига шум. Когато облаците се разкъсаха, стълбове лунна светлина проникнаха във вътрешността през пролуките в покрива. Огрени от луната, призрачните очертания на разбитите животински клетки бяха сериозно изпитание дори за железните нерви на Уеб.

Да се пристъпва безшумно по всевъзможните боклуци, с които беше заринат подът, бе просто невъзможно. Ето защо Уеб се озърташе напрегнато на всички страни в очакване на някакъв знак, издайнически шум или сянка, благодарение на които да спаси живота си и този на Клеър. И да убие Стрейт, естествено. Освен това Мейси също не биваше да се изпуска от уравнението, което само по себе си беше проблем, защото този човек притежаваше сериозни тактически умения.

Чул проскърцване от лявата си страна, Уеб приклекна на пода, сложи очилата за нощно виждане и огледа педя по педя цялото помещение. Вдигна глава и към тавана, защото си спомни, че горе има тясна метална пътечка. В този момент се чу приглушен писък.

Уеб се претърколи и куршумът се заби точно на мястото, където бе лежал. Той скочи на крака, готов за стрелба. Бе сигурен, че е изпищяла Клеър. В дъното на сградата се чу неясен шум и после тропот от тичащи крака; някой се опитваше да избяга. Тъкмо щеше да хукне след тях, когато острото му зрение забеляза същото, което бе видял преди: кондензация на водна пара от допира с хладната цев на карабина. Той тутакси залегна и куршумът профуча над главата му, удари се в клетката зад гърба му и се заби в стената.

Хубавото, помисли си той, беше, че Мейси — или който там стреляше по него — не беше достатъчно умен, за да осъзнае предишните си грешки. Уеб вдигна картечния пистолет и пусна един дълъг откос към мястото, откъдето бе дошъл изстрелът; куршумите вдигаха боклуци от пода и рикошираха с трясък от празните клетки. Когато спря да презареди, в мрака отново се чуха стъпки. Той се впусна по петите на беглеца, благодарен, че напуска маймунарника.

Тъкмо му се стори, че застига целта, когато смътно усети някакво движение от лявата си страна и отново се просна по очи. Куршумът се заби в дънера на едно дърво недалеч от него.

Изстрелът беше от пушка, каза си той, не от пистолет. Значи това отново беше Мейси, а не Стрейт.

— Претендентът срещу майстора — прошепна Уеб. — Е, хайде да видим кой ще надвие!

По време на дългите си дежурства като снайперист Уеб бе свикнал да стои съвършено неподвижен. Правилото беше, че първият, който мръдне, издава позицията си и загива. Затова Уеб се бе научил да забавя пулса си по желание и дори да регулира дейността на пикочния си мехур, за да увеличава интервалите си на уриниране. Като анаконда, свита в тревата, която търпеливо чака появяването на ягуара. Докато в един момент се разгъне в цялата си дължина като натегната пружина и… край на ягуара.

Докато лежеше притихнал в тревата, Уеб се запита как Мейси изобщо е успял да го проследи. Това го наведе на следващия въпрос: какво ли оръжие носеше преследвачът му със себе си? Бейтс доста по-късно му бе казал, че при огледа на атакувания лагер на „Свободното общество“ са били открити два куршума от .308-калиброва снайперска карабина, забити в стената. Ако Мейси бе успял да се сдобие със същите муниции, каквито ползваха в отряда, той може би разполагаше и с друга екипировка, сравнима с неговата собствена. Уеб си припомни снимката на Клайд Мейси с пълна бойна униформа; всичко това обрисуваше психологическия портрет на един неосъществен елитен полицай, командос — въобще неуспял супермен.

Уеб се плъзна напред по корем, като се мъчеше да вдига минимален шум. Искаше да провери нещо и най-добрият начин да го стори беше, като разкрие позицията си.