Дейвид Балдачи - Последният жив

Снайперската карабина на Уеб изтрещя и човекът падна в басейна; хлорираната вода веднага се обагри в червено.

Немо и хората му залегнаха зад фургона и откриха огън. Гуен потъна в храстите.

След като си бяха тръгнали от къщата на Стрейт, Уеб и Романо бяха отишли в развъдника, понеже Уеб искаше да провери нещо. Той веднага забеляза малката раничка на гърба на Комет. Гуен бе планирала да го убие и в последния момент бе променила намерението си. Може би след разговора им. Защо не бе поговорил с нея още преди години, запита се Уеб. Макар да нямаше пълни доказателства, той почти не се съмняваше, че тъкмо Гуен бе наела Немо и хората му да отмъстят за смъртта на сина й. А дали съпружеската студенина на Били Канфилд я бе вкарала в леглото на Стрейт, това той нямаше никога да узнае. Двамата с Романо се бяха запътили към голямата къща, когато чуха шума край басейна и се затичаха нататък. Пристигнаха тъкмо навреме, за да чуят признанието на Гуен, че именно тя, с жаждата си за мъст, е виновна за всички убийства. И се оказаха въвлечени в ожесточена престрелка, без да имат възможност да повикат подкрепления. А най-лошото беше, че Кевин и Клеър бяха изложени на кръстосания огън.

Явно и Стрейт бе забелязал това, защото извика:

— Хей, Лондон, защо не излезеш да те видя! Или може би искаш да гръмна тая кучка и детето?

Уеб и Романо се спогледаха. Очевидно Стрейт си мислеше, че Уеб е сам срещу всички тях. Романо веднага се извърна и тръгна наляво, докато в същото време Уеб запълзя надясно.

— Хайде, Немо! — извика той. — Нямаш никакъв шанс, всеки момент ще дойдат подкрепления.

— Точно затова нямам какво повече да губя! — Стрейт вдигна пистолета и стреля. Куршумът се заби в ръба на басейна, близо до главата на Клеър.

— Виж какво, Немо — извика Уеб. — Още две убийства няма да ти помогнат с нищо.

— Нито пък ще ми навредят, Уеб! — изсмя се Стрейт.

— Ако обичаш, отговори ми първо на един въпрос — продължи Уеб. — Всичко друго разбирам, само не и това. Защо ти трябваше да подменяш момчето?

— Ти май искаш сам да се обвиня, а? — засмя се Стрейт.

— Огледай се около себе си, Немо. Разполагам с пълни доказателства срещу теб.

— Аха, и ако сега ти кажа каквото искаш, ще ходатайстваш за мен пред съдията, така ли? — Стрейт отново се засмя.

— Няма да ти навреди, ако ми съдействаш.

— Виж какво, Уеб, в моя занаят човек се събира с интересни хора. Един от тях имаше по-специални искания, а пък той е свикнал желанията му да се изпълняват. Нямах интерес да не му ги изпълня, ако разбираш какво искам да кажа.

— За Клайд Мейси ли става въпрос?

— Без имена, Уеб. Аз да не съм някой доносник!

— Нека да ти помогна тогава. Мейси е един неуспял полицай. Той все има нужда да се доказва, че е най-добрият. Какъв по-голям гъдел от това да се дегизира като агент на ФБР, да се смеси с истинските полицаи и да отмъкне детето, без да го усетят.

— Стига бе, Уеб, ти си бил истински детектив!

— Ти самият обаче не си бил толкова сигурен. А пък Кевин ти е бил нужен, така че не си искал да рискуваш. Като си избрал Кевин да ти свърши мръсната работа в оная тъмна уличка, целта ти е била подозрението да падне върху Големия X, а пък самият Кевин ти е бил нужен после, за да изнудваш баща му. Затова си пробутал на Мейси другото дете. Така хем Мейси си прави гаргара с Бюрото, хем Кевин е в безопасност. Прав ли съм?

— Знам ли?

— Та къде е сега другото момче?

— Казах ти вече, не знам.

Радиостанцията на Уеб припука. Романо бе заел позиция.

— Хайде, Немо. Давам ти последен шанс. Имаш пет секунди да се предадеш.

Уеб не си даде труд да брои. Още не бе свършил да говори, когато превключи своя МП–5 на пълен автомат и изстреля един дълъг откос по фургона, зад който се криеха Стрейт и хората му. Когато тежките куршуми забарабаниха по метала, те се проснаха по очи на земята. В това време Романо се приближи към тях изотзад.

Един от хората на Стрейт го бе забелязал и вдигна оръжието си за стрелба, но вместо благодарност за бдителността си получи два куршума от картечен пистолет между очите.

— Оръжията на земята. Изпълнявай! — изрева Романо.

Тогава Уеб забеляза нещо, което Романо нямаше как да види, понеже беше с гръб: малко стълбче кондензирана пара, което се издигаше във въздуха на известно разстояние навътре в гората. Кондензацията се дължеше на допира на въздуха със студената цев на снайперска карабина. Класическа грешка, която допускаха много хора, които се смятаха за запознати с камуфлажното изкуство, но не чак дотам, че да владеят и тънкостите му. Като снайперист Уеб бе загрявал цевта на оръжието с дъха си, за да избегне този издайнически ефект.