Дейвид Балдачи - Последният жив

— Че защо се преместихте тогава?

— Лос Анджелис ни беше омръзнал до смърт — отвърна Джайлс. — Освен това тук природата е великолепна.

Романо погледна голите актьори.

— Те едва ли виждат много природа.

— Не искаме неприятности, Уеб — продължаваше Харви. — Както ти казах, ако решим да ви съдим, ще спечелим, но не искаме да се стига дотам. Ние на никого не пречим. Предлагаме нещо, което ползва много хора, независимо дали са готови да си го признаят. И то не разни лумпени, а почтени граждани, хора като теб и мен. Нали знаеш какво казват — сексът пречиства душата, а гледането на професионален секс е дори още по-полезно.

— Всичко е илюзия, приятелю — добави Джайлс. — Хората обичат илюзиите, а ние им ги доставяме.

— Добре де, разбрах какво искаш да кажеш. — Нищо чудно, че тия двамата така изплезиха езици, като видяха Гуен Канфилд, каза си Уеб. Като нищо биха я наели за някой филм.

— Слушай, не бихме ли могли да ти предложим нещо? — притеснено попита Харви. — Ей така, да ти се отблагодарим за проявеното разбиране.

— Виж какво, Харви! За да избегнем всякакви недоразумения, аз ти обещавам, че наистина ще проверя твоята фирма в регистрите. Ако си ме излъгал и някой от актьорите ти е непълнолетен, ще ме видиш пак. Само не се опитвай да се измъкнеш, защото хората ми са завардили района.

— Е, добре. Така е справедливо.

— А, сега се сещам, че искам да те помоля нещо.

— Само кажи!

— Престани да летиш с хеликоптера си толкова ниско над съседната ферма. Безпокоиш приятелите ми.

Харви сложи ръка на сърцето си.

— Имаш честната ми дума.

Уеб не се ръкува с него. Вместо това се обърна към младите жени.

— А вие, дами, имате всичкото ми съчувствие.

Двамата с Романо се упътиха към изхода, изпроводени от подигравателен смях.

— Мама му стара! — не се стърпя Романо. — Това му се вика блестящо изпълнена мисия.

— Млъквай, Поли!

Докато крачеха обратно към гората, Уеб забеляза същия мъж, когото бяха видели преди, да се суети още около фургона. Уеб се приближи до него. Щом видя оръжията им, той се стресна, а когато Уеб му показа значката си на ФБР, пребледня от страх.

— Вижте, момчета, не искам неприятности — каза мъжът, който изглеждаше около петдесетгодишен. — Пада ми се, дето се хванах на работа тука!

— Предполагам, че те използват за прикритие? — каза Уеб.

Мъжът погледна към склада или по-точно към снимачния павилион.

— Тук има какво да се прикрива — рече той. — Ако горката ми жена беше още на тоя свят, щеше жив да ме одере. Ама какво да правя, като плащат двойно.

— Това трябваше да ти подскаже нещо — каза Уеб.

— Знам, знам. Око човешко обаче не се насища, а пък аз цял живот само това съм вършил.

Уеб погледна към фургона. Вътре наистина имаше кон. Отвън се виждаше горната част на главата му.

— Тръгнал ли си нанякъде?

— Аха. Дълъг път ме чака. Трябва да се правя, че сме това, за което се представяме. А пък и годиначето си го бива, ако питаш мен.

Уеб пристъпи към фургона.

— Мислиш ли? Нещо дребничко ми изглежда.

Мъжът го изгледа, сякаш се беше смахнал.

— Дребничко ли? Точно метър и шейсет! Това е много добре за годиначе.

Уеб надникна във фургона. Таванът беше поне на четирийсет и пет сантиметра над главата на коня. Той се обърна към мъжа.

— Това специален фургон ли е?

— Специален ли? Какво искаш да кажеш?

— Като размер. Не е ли по-голям от обикновено?

— Не, напълно стандартен фургон си е.

— Напълно стандартен, а? А годиначето е метър и шейсет, казваш? Сигурен ли си?

— Както че стоя пред теб сега тук.

Уеб освети вътрешността на фургона с фенерчето си.

— Ако фургонът наистина е стандартен, защо сандъците с принадлежности не са тук, долу?

Той се взря подозрително в очите на мъжа и насочи лъча на фенерчето към стените на фургона.

Човекът проследи с поглед лъча.

— Ами първо на първо, синко, защото не можеш да туриш таквоз нещо, където конят може да се спъне и да си одере крака. Ако се нарани преди търга, отпиши го!

— Можеш да ги тапицираш отвътре — сопна му се Уеб.

— И второ на второ… — Той посочи с пръст към предната част на фургона, където Уеб забеляза прегради с принадлежности, конски сбруи, бидони с лекарства, въжета, чулове и какво ли не. — Второ на второ, като отпред имаш предостатъчно място за всичко, дето може да ти дойде наум, защо са ти допълнителни сандъци до коня, да се препъва само добичето в тях?! — Той погледна жалостиво Уеб, сякаш разговаряше с душевноболен.