Дейвид Балдачи - Последният жив

Уеб бе престанал да го слуша. В съзнанието му нещо току-що бе щракнало, някакъв вътрешен глас се бе обадил. И ако този глас казваше истината, това щеше да преобърне цялата ситуация надолу с главата. Той бръкна в джоба си и извади няколко снимки в плик — снимки, които Бейтс му бе дал. Избра една, освети я с фенерчето си и я навря в лицето на Романо.

— Мъжът, на когото предаде детето онази нощ — каза той, — този ли е? Представи си го рус, късо подстриган, а не плешив. Знам, че е трудно, защото е бил с очила, но все пак опитай.

Романо разгледа внимателно снимката и после вдигна поглед към Уеб, зяпнал от почуда.

— Мисля, че е същият.

Без да каже дума, Уеб хукна към линията на дърветата, а Романо го последва по петите.

— Какво ти стана изведнъж, бе? — кресна той.

Уеб не отговори. Той продължаваше да тича, колкото го държаха краката.

Вратата на подземната стаичка се отвори и Немо Стрейт влезе вътре. Кевин и Клеър бяха приковани с вериги към стената, като този път и краката им бяха завързани с въжета. Стрейт бе наредил да им запушат устата, но да не им слагат превръзки на очите.

— И без това си видяла достатъчно, докторе — бе обяснил той на Клеър. — Но вече едва ли има значение. — Зловещата закана не оставяше никакво съмнение.

Зад него пристъпваха неколцина от хората му, които се приближиха до пленниците. В ръцете си носеха одеяла и въжета.

— Помощ! Помощ! — опита се да извика Клеър, но поради парцала от устата й излезе само приглушен стон. Тя се дърпаше и отчаяно се мъчеше да се отскубне от мъжете, които се наведоха да я вдигнат от леглото. Кевин гледаше равнодушно тъмничарите си, сякаш дългоочакваната смърт най-после щеше да сложи край на всичко това.

— По-бързо! — кресна Немо Стрейт. — Работа ни чака.

Докато изнасяше Кевин навън, той нежно го погали по главата.

Уеб погледна през прозореца от задната страна на къщата на Стрейт. Пикапът му не беше паркиран отвън, но Уеб не искаше да рискува. В това време Романо оглеждаше къщата отпред и отстрани. Когато се срещнаха, Романо поклати глава:

— Нищо. Празно е.

— Няма да е за дълго — отвърна Уеб.

Ключалката на задната врата им отне някакви си двайсет секунди. Двамата влязоха вътре и методично претърсиха цялата къща, докато стигнаха до спалнята.

— Какво точно търсим, Уеб?

Уеб се бе напъхал с главата напред в гардероба и известно време не отговори. Когато изпълзя навън, той държеше в ръка кутия от обувки.

— Ами това за начало.

Уеб седна на стола до леглото и заразглежда старите снимки. Той вдигна една нагоре.

— Ето на. Помниш ли, дето Стрейт каза, че след като се върнал от Виетнам, бил работил като надзирател в затвор за малолетни?

— Е?

— Познай кой е бил в затвора заради това, че е разцепил главата на баба си с касапски сатър? Аз лично видях досието му, когато бях при Бейтс.

— Какви ги дрънкаш?

— Клайд Мейси. Той е човекът от снимката, която ти показах. Оня, дето се бе представил за агент на ФБР. По дяволите, защо не ти я показах навреме! Сега съм готов да се обзаложа, че ако сверим датите, Мейси е бил в затвора точно по времето на Стрейт.

— Да, но после нали се е записал в „Свободното общество“?

— И тогава Стрейт го е намерил и го е убедил да работи за него.

— Но ти сам каза, че Мейси е наемен убиец при Уестбрук.

— Мейси е един неосъществен полицай. Той е проникнал в организацията на Уестбрук като агент на Стрейт и неговия наркоканал.

— Наркоканалът на Стрейт ли?!

— За оксиконтин. Фургоните са идеалният начин за превозване на стоката. Оня фургон в „Южняшка красавица“ беше истински, така трябва да изглежда един нормален фургон. Докато тия в „Източен вятър“ са преустроени с двойни дъна и допълнителни сандъци по стените, в които Стрейт пренася дрога. Отдолу има толкова празно пространство, че едно годиначе, дето е високо метър и шейсет, почти опира с глава в тавана. Ами глобите за превишена скорост? Мейси не е отивал в „Южняшка красавица“, а е идвал тук. Ловя се на бас, че именно той е спипал Туна, че тропа на Коув. С тази информация хем е изпързалял Коув и нас самите, хем същевременно е елиминирал Туна, като е казал на Големия X за измяната.

— Не мислиш ли също, че Мейси е стрелял по нас, когато бяхме в лагера на „Свободното общество“, за да предизвика онова клане?

— Като преди това е подхвърлил вътре наркотици и всякакви други „доказателства“, за да се вържем. Освен това най-вероятно е отмъкнал камиона на Сайлъс. Да не говорим, че почти сигурно той застреля Крие Милър пред къщата на Коув. Самият Стрейт е бивш военен и като нищо е набавил картечниците за засадата. Разбира и от правене на бомби.