Дейвид Балдачи - Последният жив

През следващите дни „Източен вятър“ стана обект на истинско нашествие от страна на полицията и ФБР. Събираха се веществени доказателства, изнасяха се трупове; следователите се опитваха да решат всички загадки още там, на място, макар да съзнаваха, че за да се разплете цялата сложна плетеница, ще е нужно немалко време. В плитък гроб в гората намериха трупа на момчето, послужило за двойник на Кевин онази нощ в тъмната улица. Хлапакът бе избягал от семейството си в Охайо и бе имал голямото нещастие да попадне на Немо Стрейт и Клайд Мейси.

Докато крачеше из района, Уеб клатеше удивено глава; той не можеше да се начуди как тази пасторална идилия изведнъж се бе превърнала в бойно поле. Бейтс незабавно бе прекъснал почивката си и бе поел оперативното ръководство на следствието. Романо беше в болница да лекува крака си, но лекарите веднага бяха установили, че няма засегнати кости и важни артерии, и предвиждаха бързо и пълно възстановяване. Уеб обаче не се съмняваше, че сега вече Енджи ще даде на Поли да се разбере, задето за малко не се бе оставил да го убият.

Докато крачеше към голямата къща, Уеб видя Бейтс, който тъкмо излизаше от парадния вход. Били Канфилд стоеше на прага и зяпаше безизразно в празното пространство. На човека вече нищо не му оставаше, помисли си Уеб. Когато го видя, Бейтс тръгна към него.

— Каква каша, дявол да го вземе! — възкликна Бейтс.

— Е, едно е ясно. Че кашата не е от вчера.

— Знаеш ли, ти си прав! В къщата на Стрейт открихме тетрадки с имена и сметки и издирихме всички доставчици. Куршумът, с който е убит Антоан Пийбълс, е изстрелян от пистолета на Клайд Мейси. Със същия пистолет е очистен и Ед О’Банън, открихме трупа му в един контейнер за боклук. А пушката, която бе намерена у Мейси, е била използвана за покушенията срещу съдията Ледбетър и Крие Милър.

— Това й харесвам на балистичната експертиза! Не ти ли идва да пееш, когато мозайката най-после започне да се подрежда?

— А, да не забравя! Прегледахме записа от престрелката в Ричмънд, както ни помоли.

Уеб му хвърли бърз поглед.

— Е, и?

— Ти се оказа прав, имаше нещо нередно. Телефонен звън.

— Не звучеше като телефон. Беше по-скоро като…

— Като свирка? Точно така. Мобилен телефон. Нали знаеш, тия неща звънят както ги програмираш. Тоя конкретно бил направен да звъни като подсвирване на птица. Никой преди теб не се бе сетил за това. Не ни трябваха още доказателства, за да приберем на топло Ърнест Фрий!

— Чий е бил телефонът?

— На Дейвид Канфилд. Подарък от майка му, за да й се обажда при нужда. — Уеб го погледна изумен. Бейтс бавно кимна. — Гуен му е позвънила в най-неподходящия момент. Това е бил единственият й начин да провери как е. Разбира се, тя не е можела да знае, че точно тогава ние щурмуваме сградата.

— Значи смяташ, че тъкмо затова телефоните бяха обединяващо звено при всички убийства?

— Е, това не може да се каже със сигурност, но не е изключено. Вероятно си е казала, че след като не е могла да се свърже със сина си, и тримата убити трябва да загинат с телефон в ръка. Оставила е и писмена декларация, с която сваля напълно всякакво подозрение от Били. Явно си е мислела, че няма да остане жива. Оказа се права. Потвърдихме и по други канали, че Били не е замесен. Освен това спипахме още неколцина от хората на Стрейт, които са били във фермата през онази нощ. Те всичко си изпяха.

— Много добре. Били и без това достатъчно се намъчи.

Бейтс поклати глава.

— Ония потвърдиха, че Гуен не е била замесена в наркоканала. Мисля обаче, че в един момент е научила и е поискала дял от печалбата. Господи, а изглеждаше съвсем нормална!

— Тя си беше нормална — озъби се Уеб. — Поне докато смъртта на сина й не обсеби целия й живот. — Той въздъхна дълбоко. — Знаеш ли, аз имам всички основания да я мразя, а всъщност само я съжалявам. Жал ми е, че не й стигнаха силите. Мисля си също, че ако бях спасил сина й, нищо от това нямаше да се случи. Понякога ми се струва, че от мен има много повече вреда, отколкото полза.

— Не се натоварвай с чужди грехове, Уеб. Не е справедливо към теб самия.

— Животът не беше много справедлив и към Гуен Канфилд, не смяташ ли?

Двамата вървяха известно време мълчаливо.

— Ако искаш да чуеш нещо радостно, напълно си възстановен в Бюрото. А ако поискаш, Бък Уинтърс лично ще ти се извини. Разчитам да го поискаш, чуваш ли?

— Трябва ми време да размисля, Пърс — поклати глава Уеб.

— Дали да ти се извини Бък ли?