Дейвид Балдачи - Проста истина

— Да, госпожо, мартини с джин „Бифийтър“.

— А вечерята, Мери… моля те, нека да е превъзходна. Ненадмината.

— Ще се постарая, госпожо.

И озадачената Мери се отправи към барчето.

Елизабет Найт сплете пръсти, за да удържи пристъпа на паника. Просто трябваше да престане да мисли. Само така щеше да издържи до края — просто да играе роля, без да разсъждава. Моля те, Господи, помогни ми, помоли се тя.

Фиск гледаше мрачно през предното стъкло към черните облаци. Двамата със Сара бяха изминали половината път към Вашингтон почти без да говорят.

Запръска и Сара включи чистачките. Тя погледна Фиск и се навъси.

— Джон, вече разполагаме с доста информация. Не би било зле да използваме времето, за да я осмислим.

Фиск се озърна към нея.

— Да, май си права. Случайно да ти се намира лист и химикалка?

— Ти нямаш ли в куфарчето?

Той разкопча колана, придърпа куфарчето си от задната седалка и го отвори. Разрови се из купчината писма, докато напипа издут пакет.

— Господи, ама че бързо дойде!

— Кое?

— Мисля, че това е служебното досие на Хармс. — Фиск разкъса пакета и започна да чете. След десет минути надигна глава. — Състои се от две отделни части. Служебно досие, извадки от съдебния протокол и списък на военнослужещите във Форт Плеси по негово време. — Фиск извади медицинския картон. Набързо прелисти страниците, после спря. — Можеш ли да се досетиш защо Руфъс Хармс е бил толкова недисциплиниран, отказвал да изпълнява заповеди и вечно си имал неприятности?

— Страдал е от дислексия — веднага отвърна Сара.

— Как разбра, дявол да го вземе?

— По две неща. Макар че видях молбата за съвсем малко, почеркът и правописът бяха ужасни. Това е признак за дислексия, макар и не категоричен. Но след като разговарях с Джордж Баркър… нали се сещаш, той ми разправи как Руфъс поправил печатната преса. Е, тогава Руфъс му казал, че думите само го объркват. Някога имах съученичка, която страдаше от дислексия. Веднъж тя ми каза почти същото. При това заболяване човек сякаш губи връзка със света. Макар че ако съдя по снощната среща, Руфъс е успял да го преодолее.

— Щом е успял да оцелее толкова години в затвора под властта на хора, които са искали да го убият, значи може да преодолее всичко. — Фиск отново наведе глава над документите. — Изглежда, че диагнозата е поставена след убийството. Вероятно при подготовката на процеса. Може Райдър да е открил заболяването. За да се подготви добра защита, трябва известна помощ и от подсъдимия.

— Дислексията не е оправдание за убийство.

— Да, но знам по-добро оправдание.

— Какво? — развълнувано попита Сара. — Какво?

— Първо да ти задам един въпрос. Лио Деласандро… има ли връзка със секретарката си?

— Защо питаш?

— Върху яката на сакото му имаше грим.

— Може да е от жена му.

— Може, но не ми се вярва.

— Съмнявам се да има такава връзка. Секретарката му е младоженка.

— Така си и мислех.

— Защо питаш тогава?

— За всеки случай. Не вярвам Деласандро да се е изцапал от жена си. Мисля, че самият той е носил грим.

— Че защо един мъж — и то шеф на охраната — ще носи грим?

— За да прикрие синините от моя удар в апартамента на брат ми — отвърна Фиск. Сара тихо ахна. — От онази вечер нататък не съм виждал Деласандро. Той не дойде на заседанието в съда след смъртта на Райт. През повечето време бях с Чандлър, но Деласандро не дойде да попита как върви разследването. Поне в мое присъствие. Мисля, че ме избягва. Може би се бои да не го разпозная.

— Откъде-накъде Лио Деласандро ще влиза в апартамента на Майкъл?

Вместо отговор Фиск размаха снопче документи.

— Това е списъкът на военнослужещите от Форт Плеси. За щастие имената са подредени по азбучен ред. — Той прелисти към края на списъка. — Капитан Франк Рейфийлд… Сержант Виктор Тремейн… Той прелисти още няколко страници. — Редник Руфъс Хармс. — Върна се към началото, огради с химикалката едно име и изрече победоносно: — И ефрейтор Лио Деласандро.

— Мили Боже! Значи през онази нощ в карцера са били Рейфийлд, Тремейн и Деласандро?

— Така смятам.

— Как разбра, че Деласандро е бил военен?

— Видях негова снимка в кабинета му. Беше много по-млад, с униформа. Армейска униформа. Мисля, че тримата са искали да дадат урок на Руфъс Хармс. Ако се разровим, сигурно ще открием, че те са се били във Виетнам, а Руфъс — не. Той не изпълнявал заповедите, вечно си докарвал неприятности.

— Но какво точно са му сторили, по дяволите?