Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Това ли беше голямата ти тайна? Джейсън, та това е чудесно! Защо не ми го каза по-рано?

— Не исках да те поставям в неловко положение. В края на краищата ти си адвокат на „Трайтън“. Питаш ме защо седя по цели нощи в офиса? Защото се опитвах да приключа каквото съм започнал. Не исках да им създавам проблеми. „Трайтън“ е мощна компания и не искам да ме запомнят с лошо.

— Скъпи, няма закон, който да забранява преместването в друга фирма. Ще се радват за теб.

— И още как! — Иронията в гласа му я озадачи за момент, но той продължи веднага, за да не й даде възможност да го заразпитва. — Освен това ще платят всички разходи по преместването ми. Всъщност от тази къща дори ще реализираме малка печалба, достатъчна, за да платим всички сметки.

Сидни се сепна.

— Преместване ли?

— Централата на „Алегра“ е в Лос Анджелис. Ще трябва да отидем там. Ако ти не желаеш да го направим, ще се съобразя с решението ти.

— Джейсън, знаеш че нашата фирма има офиси в Лос Анджелис. Би било чудесно. — Сидни отново се облегна на таблата на кревата и се загледа в тавана. Обърна се към него и в очите й се появи пламъче. — Освен това… ако получаваш тройно по-голяма заплата, като добавим акциите и всичко останало, може би ще мога да стана пълноценна майка малко по-рано, отколкото очаквах.

Той се усмихна, тя го прегърна доволно.

— Затова се изненадах толкова, когато ми каза, че ще се срещаш с хората от „Трайтън“.

Тя го погледна объркано.

— Казах, че вземам малко отпуск, за да поработя по къщата.

— Скъпи, не се безпокой, няма да те издам. Отношенията между адвокат и клиент са привилегировани, но не чак толкова, колкото отношенията между една сексуално възбудена съпруга и нейния голям, красив съпруг. — Омекналият й поглед срещна неговия и тя се сгуши до бузата му. Джейсън се обърна и стъпи на пода.

— Благодаря ти, скъпа. Радвам се, че ти казах. — Сви рамене и добави: — По-добре да взема душ още сега. Може би ще успея да свърша едно-друго, преди да тръгна.

Преди да стане, ръцете й обвиха кръста му.

— С удоволствие ще ти помогна да свършиш нещо, Джейсън.

Той обърна глава и я погледна. Беше съвсем гола, нощницата висеше върху таблата на леглото. Едрите й гърди се опряха в него. Той се усмихна и плъзна длан надолу по гърба й.

После силните му ръце се плъзнаха под мишниците й и я вдигнаха нагоре, така че двамата застанаха лице в лице. Той се вгледа дълбоко в очите й и си придаде тържествен вид, след това каза:

— Сега си по-красива, отколкото в деня, когато те срещнах, Сидни, и те обичам повече с всеки изминал ден. — Думите прозвучаха бавно и нежно и както винаги я накараха да затрепери. Но не думите й въздействаха така. В тях нямаше нищо необикновено. Въздействаше й начинът, по който ги произнасяше. Убедеността му, очите, докосването му.

Джейсън хвърли поглед на часовника и се усмихна шеговито.

— За да не изпусна самолета, трябва да изляза след три часа.

Тя обгърна врата му с ръка и го придърпа върху себе си.

— Три часа могат да се равняват на цял живот.

Два часа по-късно, с все още мокра от душа коса, Джейсън Арчър мина по коридора в къщата си и влезе в малка стая, обзаведена като домашен кабинет. Въпреки компютъра, шкафовете и двете малки библиотеки стаята изглеждаше добре подредена, макар и тясна.

Джейсън затвори вратата, взе ключа от бюрото и отключи най-горното чекмедже на един шкаф. Спря и се ослуша. Това му бе станало навик дори в собствения му дом. Осъзна го и се притесни. Жена му бе заспала отново. Ейми спеше непробудно в стаята си. Джейсън извади внимателно голямо старомодно кожено куфарче с две каишки и месингови ключалки, доста износено. Отвори го и взе отвътре празна дискета. Инструкциите бяха съвсем точни. Копирай всичко, с което разполагаш, на една дискета, разпечатай цялата информация на хартия и унищожи всичко останало.

Мушна дискетата в устройството и записа върху нея всички материали, които беше събрал. След това насочи пръст към бутона за изтриване, както беше според инструкцията — трябваше да унищожи всички неудобни файлове от диска на компютъра.

Пръстът му обаче увисна над клавиша и Джейсън реши вместо инструкциите да следва интуицията си.

След минута направи още едно копие на дискета и изтри файловете от твърдия диск. След като прегледа набързо съдържанието на резервната дискета на екрана, подаде още няколко команди и след миг образът се разпадна. Джейсън запази промените в кодираните файлове, извади дискетата и я сложи в малък плик, който мушна дълбоко в страничния джоб на коженото куфарче. Според инструкцията направи разпечатка на файловете от първата дискета и пъхна листата и дискетата в куфарчето.