Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Чарли, ти си твърде умен, а това ти вреди.

Чарли се засмя и се вторачи в многобройните монитори на пулта пред себе си.

Когато масивната врата се отвори почти безшумно, усмивката изчезна от лицето на Джейсън. Докато крачеше по коридора, извади нещо от джоба на палтото си. Приличаше на кредитна карта.

Спря пред една врата и мушна картата в процепа на металното устройство, монтирано на нея. Микрочипът на картата влезе във връзка с този на вратата. Показалецът му набра четири цифри на конзолата. Чу се щракване. Улови дръжката, завъртя я и седемсантиметровата врата се отвори навътре, към тъмното пространство.

Запали осветлението и светлината очерта за момент тялото му, застанало на прага. Той затвори бързо вратата. Двете стоманени резета се плъзнаха на местата си. Когато огледа подредения кабинет, ръцете му трепереха, а сърцето му биеше толкова силно, че ударите му сигурно отекваха из цялата сграда. Не му беше за първи път. Насочи мисълта си към факта, че щеше да е за последен, и си позволи да се усмихне. Каквото и да се случеше, това нямаше да продължава повече. Всяко нещо си имаше граници и той знаеше, че вече е достигнал своята.

Отиде до бюрото, седна и включи компютъра. Към монитора бе прикрепен микрофон върху дълга гъвкава поставка. Джейсън го бутна нетърпеливо встрани, така че да вижда екрана изцяло. С изправен като бастун гръб, очи, приковани в монитора, и ръце, готови за атака, той явно бе в стихията си. Пръстите му зашариха по клавиатурата като пръсти на пианист в разгара на изпълнението си. Екранът му предаваше до болка познатите съобщения. Джейсън набра четири цифри на малката конзола, свързана с компютъра, наведе се напред и се вторачи в една точка в горния десен ъгъл на монитора. Знаеше, че в този момент миниатюрната видеокамера е регистрирала характерните особености на десния му ирис и е предала данните към централната база данни, в която се съхраняваха характерните особености на още трийсет хиляди ириса. Процесът отне всичко на всичко четири секунди. Макар и да бе свикнал с непрекъснато нарастващите възможности на техниката, дори Джейсън Арчър понякога се удивляваше. Ирисовите скенери се използваха и за контрол на производителността на служителите. Джейсън се намръщи. В интерес на истината, струваше му се, че Оруел бе подценил някои неща.

Отново насочи вниманието си към екрана. През следващите двайсет минути пръстите му тракаха по клавишите и спираха само когато на екрана се появяваха новите данни, които изискваше. Машината беше бърза, но въпреки това й бе трудно да обработи целия поток от информация. Изведнъж откъм коридора долетя шум и той рязко се обърна. Отново проклетият кошмар. Вероятно Чарли правеше обиколката си. Погледна екрана. Нещо не вървеше. Губеше си времето. Записа на лист хартия списък с имена на файлове, стана и отиде до вратата. Опря ухо до дървената повърхност. Поуспокоен, дръпна резетата, угаси лампата и затвори вратата зад гърба си. След секунда ключалката се превъртя.

Мина бързо по коридора и застана пред една врата, която рядко се отваряше. Ключалката й беше обикновена и я отключи със специално приспособление. Влезе и заключи отново. Не запали осветлението, а извади малко фенерче от джоба си. Компютърът беше в далечния ъгъл, до нисък канцеларски шкаф, върху който бяха струпани три реда картонени кутии за документи.

Джейсън изтегли компютъра напред от стената, за да достига кабелите, които бяха включени отзад. Коленичи, улови кабелите и в същото време съвсем бавно избута шкафа встрани, за да открие неголям панел с няколко интерфейса за данни. Включи един от кабелите и се увери, че е свързан както трябва. Седна пред компютъра. Закрепи фенерчето върху една кутия, за да свети само върху клавиатурата. Тук нямаше допълнителни бутони за удостоверяване на самоличността. Не се налагаше и да се втренчва в горния десен ъгъл на монитора и да чака потвърждение за достъп. Всъщност това работно място дори не беше регистрирано в мрежата на „Трайтън“.

Джейсън извади листа от джоба си и го сложи в светлия кръг върху клавиатурата. Изведнъж долови някакво движение пред вратата. Притаи дъх, светкавично угаси фенерчето и намали яркостта на монитора. Остана неподвижен в тъмнината няколко минути. Върху челото му изби капчица пот и се спусна мързеливо надолу по носа му, докато не спря върху горната му устна. Беше твърде уплашен, за да я избърше.

След пет минути запали фенерчето отново, осветли екрана и продължи работата си. Усмихна се доволно, когато след няколко упорити опита успя да преодолее вътрешната система за сигурност, предпазваща мрежата от непозволен достъп. Заработи бързо и премина през всички файлове, които бе записал на листа. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади малка дискета. Сложи я в устройството. След минута я извади, изключи компютъра и излезе. Премина през обърканите процедури за сигурност, каза „довиждане“ на Чарли и напусна сградата.