Дейвид Балдачи - Тотален контрол

След редовната проверка на системите започна зареждането с гориво. Авиокомпанията „Уестърн Еърлайнз“ бе поверила тази дейност на подизпълнител. Цистерната, ниска и обемиста, бе спряла под дясното крило. Резервоарите на модел L800 се намираха в двете крила и във фюзелажа. Капакът — на около една трета от дължината на крилото — беше отворен, дългият горивен шланг бе проврян във вътрешността и фиксиран за резервоара. През това крило се зареждаше целият самолет. Мъж с изпоцапан работен комбинезон и дебели ръкавици следеше измервателните прибори, докато силно запалителната смес се вливаше в машината. След малко се огледа — вече товареха пощенските пратки и багажа на пътниците. Когато се увери, че никой не го наблюдава, вдигна едната си ръка и напръска откритата част на резервоара около гърловината с някакво вещество от пластмасов флакон. Металът заблестя. При по-внимателно вглеждане човек би забелязал ситни капчици по повърхността на резервоара, но никой нямаше да се взира чак толкова. Дори механикът, който щеше да извърши последния оглед преди полета, нямаше да открие тази малка изненада.

Мъжът прибра пластмасовия флакон в дълбокия джоб на комбинезона си, след това извади от другия джоб неголям правоъгълен предмет и мушна ръка във вътрешността на крилото. Когато извади ръката си, тя беше празна. След известно време машината беше заредена, той прибра шланга и затвори капака на крилото. Цистерната се отправи към друг самолет. Мъжът погледна L800 още веднъж и се отдалечи. Работната му смяна приключваше точно в седем сутринта и той нямаше намерение да остане и минута повече.

Деветтонният „Маринър L800“ се отдели от пистата и с лекота проряза леките утринни облаци. С двата си мощни двигателя ролс-ройс това бе технологично най-усъвършенстваният реактивен самолет извън Военновъздушните сили на САЩ.

На борда на полет 3223 имаше 174 пътници и седемчленен екипаж. Докато машината бързо набираше височина над щата Вирджиния, за да достигне нормалните десет хиляди метра, пътниците седяха по местата си, някои четяха вестници или списания. Бордовият навигационен компютър бе изчислил времетраенето на полета до Лос Анджелис — пет часа и пет минути.

Един от пътниците в салона на първа класа четеше „Уолстрийт Джърнъл“. Пръстите на едната му ръка бяха потънали в гъстата стоманеносива брада, погледът му се плъзгаше по страниците с финансова информация. Пътниците в салона на втора класа седяха по местата си спокойно — със скръстени на гърдите ръце, с полузатворени очи. Възрастна жена стискаше броеница, а устните й безмълвно повтаряха добре познатите думи.

Когато самолетът се изкачи на височина десет хиляди метра и застана хоризонтално, първият пилот включи микрофона си и поздрави пътниците. Стюардесите се занимаваха с рутинните си задачи, но този път нещо щеше да им попречи.

От дясната страна на самолета избухна червен пламък и всички погледи се обърнаха натам. Пътниците, заели местата до илюминаторите, видяха с ужас как дясното крило започва да се тресе, обшивката му се раздира, нитовете се късат. Само след секунди две трети от крилото заедно с двигателя се откъснаха. Подобно на срязани вени хидравличните маркучи и кабелите се изопнаха назад, шибани от жестоката въздушна струя. Горивото от пробития резервоар обля фюзелажа.

L800 моментално се обърна нагоре с корема и пътническата кабина се превърна в ад. Хората се разпищяха в предсмъртен ужас, самолетът се завъртя бясно, напълно неуправляем. Пътниците изхвърчаха от седалките. За повечето от тях това се оказа фатално. От разкъсаните багажни отсеци се разлетяха куфари и чанти. Ръката на старицата се отвори и броеницата падна на пода, който всъщност беше таванът на кабината. Очите й бяха широко отворени, но не от страх — тя бе една от щастливките, защото внезапният инфаркт я бе освободил от необходимостта да преживее следващите няколко кошмарни минути.

Двумоторните пътнически самолети са конструирани така, че да могат да летят и само с един работещ двигател. Няма самолет обаче, който да може да лети с едно крило. Машината, извършваща редовния курс по полет 3223, бе непоправимо повредена. L800 се понесе с носа напред към земята в смъртоносна спирала.

Двамата пилоти се мъчеха безуспешно да овладеят повредения самолет. Те не знаеха точно какво се е случило, но си даваха сметка, че животът на всички на борда виси на косъм, и мълчаливо се молеха да не ударят друг самолет, докато падат към земята.

Читать дальше