Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Още една сметка на „Трайтън“? Защо?

Харди поклати глава.

— Не е на „Трайтън“. В това е целият трик. Няма нищо общо с „Трайтън“. Оказа се, че фирмата е фиктивна. Няма адрес, няма директори, няма служители.

— Тогава знаеш ли кой е открил сметката?

— Само един човек е имал достъп до нея. Името, дадено на банката, е Алфред Роун, финансов директор. Опитахме да го проучим, но ударихме на камък. Все пак открихме нещо много интересно.

— Какво? — Сойър се наклони напред нетърпеливо.

— През фалшивата сметка са минали няколко сделки. Правени са преводи, внасяни са пари и така нататък. На всички документи фигурира подписът на Алфред Роун. Направихме графологична експертиза на подписа и го сравнихме с почерка на хората от „Трайтън“. Открихме съответствие. Познай кой.

— Джейсън Арчър — отвърна Сойър веднага.

Харди кимна.

— Добре, а какво стана с парите?

— Някой е проникнал в компютърната система на банката и е направил няколко деликатни промени. В резултат законната сметка на „Трайтън“ и фалшивата сметка получават един и същи номер.

— Ха! През такава дупка можеш да прокараш слон!

— Точно така. Ден преди Арчър да изчезне, е получено нареждане за прехвърляне на парите от сметката на „Трайтън“ в сметка на фалшивата компания в друга голяма нюйоркска банка. Нашият приятел Алфред Роун е предоставил постоянно пълномощно на отдел „Преводи“ в Консолидейтед Банк Тръст, всички документи са изрядни. Парите са били прехвърлени още същия ден. — Сойър го изгледа с недоумение. — Банковите служители се доверяват на компютъра. Няма причина да не го правят. Освен това банките рядко контактуват помежду си. След като гърбът им е защитен, просто изпълняват нарежданията, и толкова. Този, който е извършил операцията, е познавал процедурите до съвършенство. Споменах ли, че преди да постъпи в „Трайтън“, Джейсън Арчър е работил няколко години в банка, при това в отдел „Преводи“?

Сойър поклати уморено глава.

— Знам си, че има защо да мразя компютрите. Все още не разбирам как е станало.

— Представи си, че някой е клонирал един богаташ и е пуснал копието в банката. Копието изтегля парите на богаташа и изчезва. Банката обаче смята и двамата за богати. Едва по-късно открива, че е броила едни и същи пари два пъти.

— Някаква следа от тези пари?

Харди поклати глава.

— Не, както може да се очаква. Няма ги. Свързахме се със звеното за финансови измами на ФБР. Започнаха разследване.

Сойър отпи глътка кафе и изведнъж му хрумна нещо.

— Мислиш ли, че „Ар Ти Джи“ може да има пръст и в двете операции? Иначе би било малко странно Арчър да предприеме банковата измама и да продаде секретната информация едновременно.

— Вероятно Арчър е предложил да открадне информацията, а от „Ар Ти Джи“ са го накарали да се заеме и с банковата измама, за да навреди още повече на „Трайтън“. Имал е идеална възможност да го направи.

— Но банката ще трябва да компенсира загубите. „Трайтън“ всъщност не губи нищо.

— Грешиш. „Трайтън“ няма да може да използва тези средства, докато банката не изясни нещата и докато продължава разследването. С инцидента се занимава бордът на директорите. Ще минат месеци, докато се вземе някакво решение, или поне така са заявили на „Трайтън“ тази сутрин. Можеш да си представиш колко нещастен е Гембъл, нали?

— Тези пари бяха ли нужни на „Трайтън“ за нещо конкретно?

— Разбира се. Трябваше да бъдат депозирани по сделката със „Сайбърком“.

— Сделката провали ли се?

— Още не. Последното, което научих, е, че Нейтън Гембъл може би ще компенсира със свои собствени средства.

— Този тип е в състояние да подпише такъв голям чек?

— Гембъл е мултимилиардер, не забравяй. Не че му се иска да го направи. По този начин блокира средства, освен че губи двеста и петдесет милиона от парите на „Трайтън“. Половин милиард, насочени в грешна посока. Дори за него са много пари. — Харди се намръщи при спомена за последната си среща с Гембъл. — Както казах, в момента Гембъл не е доволен. Най-голямата му грижа обаче е информацията, която Арчър е продал на „Ар Ти Джи“. Ако те успеят да купят „Сайбърком“, загубите за „Трайтън“ далеч ще надвишат тези двеста и петдесет милиона долара.

— А след като в „Ар Ти Джи“ знаят, че сте по петите им, ще посмеят ли да използват незаконно придобитата информация?

— Нещата не са толкова прости, Лий. Отричат да имат нещо общо с това и макар да разполагаме с видеозаписа, той не е неопровержимо доказателство. „Ар Ти Джи“ отдавна са заявили желанието си да участват в наддаването за „Сайбърком“ и ако условията им се окажат малко по-добри от тези на „Трайтън“, никой няма да може да го оспори.