Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Виждаш ли нещо? — попита той.

Сойър най-накрая поклати глава.

— Добре. Какво е правил Арчър в Сиатъл, след като е трябвало да бъде в самолета за Лос Анджелис? Служебно пътуване?

— В „Трайтън“ нямаха представа, че Арчър е тръгнал към Лос Анджелис, да не говорим за Сиатъл. Според тях си беше взел отпуск, за да прекара известно време със семейството си. Арчър има млада жена и дъщеря. Жена му е адвокат в „Тайлър, Стоун“, а това пък е основният външен юридически консултант на „Трайтън“. Въпросната съпруга работи по няколко дела на „Трайтън“, включително и по сделката със „Сайбърком“.

— Това наистина е интересно. Може би е и удобно за нея и съпруга й.

— Трябва да призная, че и на мен най-напред ми мина през ум същото.

— След като Арчър е бил в Сиатъл, да кажем, в десет или десет и половина тихоокеанско време, значи е излетял от Вашингтон с някой от ранните полети.

— „Уестърн Еърлайнз“ имат полет горе-долу по същото време, както този за Лос Анджелис.

Сойър стана и отиде до телевизионния екран. Пренави лентата и стопира кадъра. Вгледа се лицето на Джейсън Арчър, опита се да запомни чертите му. След малко се обърна към Харди и каза:

— Арчър е в списъка за полет 3223, а ти каза, че във фирмата му не са знаели за пътуването му. Как са разбрали, че е бил на самолета? Или че е трябвало да бъде — поправи се веднага.

Харди си наля още малко кафе, стана и отиде до прозореца. И двамата сякаш имаха нужда да се движат, докато разсъждават.

— Хората от авиокомпанията са открили жена му, която е била на преговори в Ню Йорк, и са й съобщили лошата новина. На тези преговори са били няколко души от „Трайтън“, включително босът. Тогава са разбрали. Скоро след това научили всички. Този видеозапис беше показан само на двама души — Нейтън Гембъл, президента, и Куентин Роу, втория в йерархията.

Сойър разтри врата си, защото беше започнал да изтръпва, наля си кафе и отпи.

— От „Уестърн“ потвърдиха, че се е регистрирал за полета и е взел бордната си карта. В противен случай не биха уведомили семейството му.

— Знаеш много добре, че всеки може да се качи на самолет с фалшиви документи. Билетите се купуват предварително. Даваш си багажа, минаваш проверката… дори и при повишените изисквания за сигурност напоследък пак не установяват самоличността със снимка.

— Някой обаче се е качил на самолета на мястото на Арчър. Бордната му карта е прибрана, а след като веднъж се качиш на самолет, не можеш да слезеш ей така.

— Който и да е бил, не е имал късмет или е бил много глупав. Може би и двете.

— Така е. Ако Арчър обаче се е качил на самолета за Сиатъл, значи е имал втори билет.

— Може да се е регистрирал два пъти. За полета до Сиатъл вероятно е използвал фалшиви документи и друго име.

— Да. — Сойър се замисли над възможностите. — А може чисто и просто да е сменил документите си с някой друг. Някой говорил ли е с жена му?

В отговор Харди отвори папката, която носеше със себе си.

— Нейтън Гембъл, съвсем кратко, два пъти. Куентин Роу също е разговарял с нея. В началото е твърдяла, че не знаела, че мъжът й е в самолета.

— В началото? Значи после е твърдяла друго?

— После е казала на Нейтън Гембъл, че мъжът й я е излъгал — кимна Харди. — Бил й казал, че заминава за Лос Анджелис, за да преговаря с друга фирма за работа. Оказа се, че не е имало никаква среща. Тя се е обадила във фирмата, за да каже, че мъжът й няма да се яви, а там не били чували за него.

— Провери ли го? — попита Сойър. Харди кимна. — Е, има ли някакъв напредък в твоето разследване?

Лицето на Харди доби болезнено изражение.

— В момента малко неща могат да се обяснят. Засега Нейтън Гембъл не е доволен. Той плаща сметките и иска резултати. Само че е нужно време, знаеш как е. Все пак… — Харди замълча и се загледа в дебелия килим. Не беше трудно да се разбере, че мрази да е в неведение. — Все пак, според Гембъл и Роу мисис Арчър е убедена, че мъжът й е мъртъв.

— Ако казва истината, а ако питаш мен, на този етап всичко е едно голямо ако — каза Сойър разгорещено.

Харди го изгледа учудено. Сойър улови погледа му и раменете му увиснаха.

— Между нас да си остане, Франк, но тази работа ме кара да се чувствам малко глупав.

— Защо?

— Бях абсолютно сигурен, че целта е бил Артър Либерман. Хвърлили сме всичките си сили за разследването на тази версия, а с останалите се занимаваме формално.

— Още е съвсем рано, Лий. Не е непоправимо. Освен това никак не е изключено Либерман наистина да е бил целта.