Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Пол?

— Извинявай, че се обаждам толкова късно. Опитвам се да се свържа с теб от няколко дни. Оставих ти съобщения.

Тя се поколеба.

— Знам, Пол. Съжалявам, но имах толкова много…

— Сид, за бога, не го казах, за да се чувстваш виновна. Просто се тревожех за теб. Стана толкова внезапно… Не знам как се справяш. Ти си по-силна от мен.

Сидни се усмихна.

— В момента не се чувствам никак силна.

Пол Брофи говореше напрегнато.

— Много хора от „Тайлър, Стоун“ са с теб, Сид. А съдружникът от Ню Йорк е на твое разположение двайсет и четири часа на ден.

— Подкрепата е трогателна, наистина.

— Утре ще дойда при вас.

— Недей, Пол, знам, че си затрупан с работа.

— Не чак толкова. Не знам дали си чула, но направих опит да поема сделката със „Сайбърком“.

— Така ли? — Сидни положи всички усилия да говори спокойно.

— Да, само че не стана. Уортън ми отказа категорично.

— Съжалявам, Пол. — Сидни за миг се почувства виновна. — Е, ще има и други сделки, нали?

— Да, така е. Все пак, чувствах, че ще мога да се справя. — Замълча. Сидни се молеше да не я попита дали Уортън е искал от нея съвет по въпроса. Когато той отново заговори, чувството й за вина се засили още повече. — Утре ще дойда, Сид. Не искам да съм където и да било другаде.

— Благодаря ти. — Сидни се уви в пеньоара си.

— Може ли да дойда у вас направо от летището?

— Разбира се.

— Опитай се да поспиш, Сид. Ще се видим утре сутринта. Ако имаш нужда от нещо, просто ми се обади. По всяко време.

— Благодаря ти, Пол. Лека нощ.

Сидни остави слушалката. Винаги се бе разбирала с Пол Брофи, но си даваше сметка, че зад супер загладената фасада се крие чист кариерист. Беше казала на Хенри Уортън, че Пол Брофи не може да се занимава със сделката, а сега Пол щеше да дойде, за да бъде с нея в скръбта й. Сидни не вярваше в големите съвпадения. Питаше се какъв ли е истинският му мотив.

Когато затвори телефона, Пол Брофи огледа просторния си луксозен апартамент. Ако си на трийсет и четири, неженен и доходите ти достигат шестцифрени числа, Ню Йорк е наистина чудесно място за теб. Усмихна се и прокара пръсти през гъстата си коса. Шестцифрени числа, които с малко късмет щяха да станат седемцифрени. Голяма част от нещата в живота зависеха от това с кого се съюзяваш. Вдигна телефона и набра номера.

Отговориха след първото позвъняване. Брофи се представи и чу делови, енергичен глас:

— Здравей, Пол, надявах се да поговорим тази вечер.

Беше Филип Голдман.

Франк Харди пъхна касетата във видеомагнетофона под големия телевизор в единия ъгъл на заседателната зала. Наближаваше два сутринта. Лий Сойър седеше на един от меките столове около масата, отпиваше от топлото кафе и се възхищаваше на обстановката.

— Дявол да го вземе, бизнесът ти сигурно върви много добре. Все забравям колко си се издигнал.

Харди се засмя.

— Ако някога приемеш предложението ми да дойдеш при мен, няма да се налага непрекъснато да ти напомням.

— Трудно ще променя начина си на живот, Франк.

Харди се усмихна.

— С Рене мислим за Коледа да отидем на Карибските острови. Можеш да дойдеш с нас. Можеш да вземеш още някого, ако искаш.

— В момента няма кого, Франк.

— Минаха две години. Помислих си, че… След като Сали си отиде, имах чувството, че ще умра. Изобщо не исках да се занимавам с жени. После се появи Рени. Не съм и предполагал, че може да съм толкова щастлив.

— Е, да. Рене спокойно минава за близначка на Мишел Пфайфър, така че те разбирам напълно.

— Може би ще се замислиш. Рени има приятелки, които не са по-долу от нея, а и жените си падат по яки типове като теб.

Сойър изсумтя.

— Не искам да те подценявам, хубавецо, само че аз нямам твоята банкова сметка и следователно привлекателността ми е спаднала значително през годините. Аз продължавам да съм обикновен държавен служител. Не мога да пътувам в първа класа и да пазарувам в нещо повече от супермаркет, а ти, доколкото знам, отдавна си се издигнал над тези кръгове.

Харди седна и взе чаша кафе в едната си ръка, а дистанционното на видеото в другата.

— Смятах да поема всички разходи, Лий. Да ти направя нещо като коледен подарък. Само че човек трудно може да излезе на глава с теб.

— Все едно, благодаря ти. Всъщност смятам да прекарам известно време с децата тази година. Ако се съгласят.

— Разбирам те — кимна Франк.

— А сега ми кажи какво имаш за мен.

— От няколко години сме консултант по сигурността на „Трайтън Глоубъл“.