Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Наистина ли? — Гембъл не изглеждаше убеден.

— Права е — добави Роу. — Трябва да разбереш, че никой досега не е създавал софтуер и съответната комуникационна периферия, които да позволяват на потребителя да се възползва изцяло от възможностите, които предлага Интернет. Сега засега всички тъпчат на едно място и се чудят как да постигнат това. „Сайбърком“ успя. Ето защо наддаването беше толкова ожесточено. Истинска война. Сега ние имаме възможност да сложим край на тази война и трябва да го направим, ако не искаме да сме сред победените.

— Не искам да ровят в архивите ми. Точка по въпроса. Ние сме частна компания, чиито акции не се продават свободно на борсата. Аз съм най-големият акционер, а парите са си пари. — Гембъл се вторачи в пространството между Сидни и Роу.

— Те ще бъдат твои партньори, Нейтън — каза Сидни. — Няма просто да приберат парите и да си отидат както при другите подобни сделки. Акциите на „Трайтън“ наистина не се търгуват свободно, така че те не могат да отидат в Комисията по ценните книжа и да вземат оттам информацията, която им е нужна. Това, което искат, е напълно резонно. От другите кандидати искаха същото.

— Показа ли им последното ми финансово предложение?

— Да.

— И?

— Бяха впечатлени, както се очакваше, и повториха изискването си да се запознаят с финансовото и оперативното състояние на компанията. Ако се съгласим, ако подсладим малко цената и предложим още по-добри условия при финализиране на сделката, мисля, че ще успеем.

Лицето на Гембъл почервеня и той скочи на крака.

— Никоя компания не може да кацне и на малкия ми пръст, а тези нещастници от „Сайбърком“ искат да ме проверяват !?

Роу въздъхна дълбоко.

— Нейтън, това е формално. Те няма да имат никакви проблеми с „Трайтън“ и двамата с теб го знаем много добре. Просто трябва да им дадем информацията. Имаме я. „Трайтън“ е в по-добро състояние отвсякога. — Беше видимо ядосан. — Джейсън Арчър приключи с реорганизацията и се справи чудесно. Цял склад, пълен с хартия! Още не мога да повярвам! — Погледна Гембъл с презрение.

— Ще ти напомня, в случай че си забравил, Роу, че бях твърде зает с правенето на пари, за да се занимавам с някакъв си склад с хартия. Единствената хартия, която ме интересува, е зелена на цвят.

Роу не му обърна внимание.

— Благодарение на това, което свърши Арчър, ще можем да представим информацията много бързо.

Гембъл го изгледа кръвнишки.

— Така ли? — След това се намръщи на Сидни. — Ще ми обясни ли някой защо в такъв случай Арчър не присъства на тази среща?

Сидни пребледня и за първи път умът й отказа.

— Ами…

Намеси се Роу.

— Джейсън си взе няколко дни отпуск.

Гембъл разтри слепоочията си.

— Добре, обадете му се по телефона и вижте какво е положението. Може би ще трябва да дадем на „Сайбърком“ някаква информация, но не желая да им показвам неща, които не трябва да виждат. Ами ако сделката се провали? Тогава какво? — Огледа гневно масата.

Сидни заговори спокойно:

— Нейтън, екип от адвокати ще прегледа внимателно всеки документ, преди да го предостави на „Сайбърком“.

— Добре, добре. Питам има ли човек, който познава документацията по-добре от мъжа й? — Гембъл се обърна към Роу в очакване на отговор.

Роу сви рамене.

— За момента няма.

— Тогава му се обадете по телефона.

— Нейтън…

Гембъл го прекъсна.

— За бога, Куентин, не мога ли като председател на борда на компанията да поискам доклад за състоянието й от неин служител? И защо изобщо си е взел отпуск, когато сделката със „Сайбърком“ е толкова напреднала? — Гембъл извърна глава към Сидни. — Не мога да кажа, че съм във възторг, че съпрузи работят по една и съща сделка, но ти си най-добрата адвокатка по този тип дела.

— Благодаря.

— Не ми благодари, защото сделката още не е приключила. — Гембъл седна и издуха дим от пурата си. — Да се обадим на мъжа ти. У дома ли си е?

Сидни премигна бързо и също седна.

— В момента не е.

Гембъл погледна часовника си.

— Кога ще бъде?

Сидни потри брадичката си замислено.

— Не съм сигурна. Опитах се да се свържа с него през последната почивка, но го нямаше. У дома, искам да кажа.

— Добре, опитай пак.

Сидни се втренчи в него. Изведнъж се почувства съвсем сама в голямата зала. Въздъхна и подаде дистанционното на телевизора на Пол Брофи, млад съдружник на фирмата й от клона в Ню Йорк. По дяволите, Джейсън, надявам се наистина да си уредил новата работа, защото май ще имаме нужда от нея, скъпи.