Дейвид Балдачи - Колекционерите

Заглавията бяха потискащи както винаги. Войни, урагани, заплахи от грипна пандемия и тероризъм. Ако им вярваше, човек трябваше да се затвори у дома и да закове входната врата, поклати глава Дехейвън. Един от материалите засягаше разследването на нарушения в сектора на отбраната. Политици и производители на оръжие се засипваха с взаимни обвинения в корупция. Каква изненада, господи! Скандал с подкупи вече принуди предишния председател на Камарата да подаде оставка, малко след това беше застрелян заместникът му Робърт Брадли. Извършителите все още не бяха открити, въпреки че отговорността за убийството пое някаква неизвестна до този момент терористична групировка, наричаща себе си „Американци срещу 1984“ — вероятно асоциация с шедьовъра на Оруел. Според медиите полицейското разследване беше в задънена улица.

Погледът му механично следеше целеустремения поток на държавните служители покрай витрината на кафето, готови да покорят света, или поне един-двама безволеви сенатори. Странно, помисли си той, епични кръстоносци редом с лукави рекетьори в морето от идиоти и интелектуалци, в което — за съжаление — преобладаваха първите. Това е единственият град в Съединените щати, който е в състояние да обяви война, да увеличи данъците и да намали социалните осигуровки. Решенията, които се вземат в рамките на тези няколко квадратни километра, осеяни с истински и фалшиви паметници, са предизвиквали удовлетворението или гнева на милиони хора. Те изцяло зависят от малцината, в чиито ръце е съсредоточена държавната власт. Всичко това се съпътства от несекваща борба за надмощие, заговори и конспирации за задържане или завземане на властта, която поглъща всички сили и цялата енергия на най-умните и талантливи хора в страната. Постоянно променящата се мозайка трудно можеше да бъде подложена на разумен анализ и беше като вечна въртележка на смъртта.

Няколко минути по-късно Дехейвън бавно изкачи широкото стълбище на внушителната сграда „Джеферсън“, в която се помещаваше Библиотеката на Конгреса. Получи срещу подпис ключовете за вътрешните помещения, охранявани от сложна алармена инсталация, качи се на втория етаж и бързо се отправи към стая LJ239. Там се намираше читалнята за редки издания, чиито стени бяха заети от стоманени сейфове, съхраняващи голяма част от книжното съкровище на страната. Сред тях имаше истински библиофилски реликви като например оригиналното печатно издание на Декларацията на независимостта, създадено във Филаделфия от отците основатели непосредствено преди великия поход към свободата, стартирал от Англия. Какво ли биха си помислили, ако можеха да видят всичко това тук?

Той отключи масивната двойна врата, бутна крилата към вътрешните стени и набра кода, който щеше да му осигури достъп в залата. Тази операция се повтаряше всяка сутрин, тъй като Дехейвън пристигаше винаги пръв. Служебните му задължения нямаха нищо общо с читалнята, но той изпитваше неудържимо влечение към старите книги, което бе необяснимо за един дилетант и напълно естествено за истинския библиофил.

През почивните дни библиотеката беше затворена и това даваше възможност на Дехейвън да яхне велосипеда си, да си купи някои редки книги за личната колекция и да посвири на пиано. Беше започнал да свири още от най-ранна възраст, активно подтикван от баща си, който имаше амбициите да го направи концертиращ пианист — амбиции, попарени от действителността. Оказа се, че той просто не притежава достатъчно талант за подобна дейност. Но и след смъртта на баща си Дехейвън изпитваше удоволствие от свиренето. Въпреки че понякога бе възроптавал срещу желязната дисциплина, която му налагаха, той почти винаги се бе подчинявал на дълбоко вкорененото в душата му покорство и респект към волята на родителите си.

Практически той бе престъпил волята им само веднъж, но постъпката му имаше решаващо значение: ожени се за момиче, с двайсет години по-младо от него и с различен (поне по мнението на майка му) социален статут. Именно майка му беше тази, която го убеди да анулира брака си година по-късно. Но на света едва ли има майка, която е в състояние да откаже сина си от голямата любов на живота му — включително когато прибягва до заплахи от финансов характер. А майката на Дехейвън падна толкова ниско, че го заплаши да продаде колекцията си от редки печатни издания, която той трябваше да наследи. Разбира се, той притежаваше достатъчно твърд характер, за да й се противопостави и да я прати по дяволите. Но за съжаление тогава прояви мекушавост, а днес вече беше късно да промени каквото и да било.