Аркадий Стругацки - Хотел „При загиналия алпинист“ (Дело за убийство (Още една заупокойна молитва за детективския жанр))

Извършили обира и Шампиона действително изчезнал от хоризонта. Впрочем само за месец. След това се появил отново. Този път искал Мозес да участва в нападение над бронирана кола, превозваща злато. Но сега положението съществено се променило. Мъдрият Шампион показал на нещастната жертва показанията на осем свидетели, изключващи наличието на алиби на Мозес, плюс филм, на който била заснета цялата операция — били снимани не само гангстерите, но и Олга със сейфа под мишница и самият Мозес с някакъв апарат („Форсаж-генератор“) в ръце. Ако откажел, Мозес бил заплашен вече не от обикновено вестникарско внимание, а от съдебно преследване, което означавало преждевременен контакт с чудовищно неизгодни за него условия. Като множество жертви на шантаж, поддавайки се веднъж, той не могъл да предвиди тези събития.

Положението му било ужасно. Ако откажел, щял да извърши престъпление спрямо своите. Съгласието му не променяло нищо в неговото положение, защото вече разбрал каква желязна ръка го е сграбчила за гърлото. Нямало смисъл да бяга в друг град или друга държава, защото вече се убедил, че ръката на Шампиона е не само желязна, но и дълга. Да напусне веднага Земята, също не можел — подготовката за трансфера отнема десет-дванайсет денонощия. Тогава се свързал със своите и поискал в най-кратък срок да бъде евакуиран. Да, бил принуден да извърши още едно престъпление — сега това означавало само увеличаване на дълга, допълнителни триста трийсет и пет килограма злато — стойността на необходимата отсрочка. Когато настъпило времето, той избягал, като излъгал агентурата на Шампиона със свой двойник/Знаел, че ще го преследват, че рано или късно ще открият следите му и само се надявал, че ще успее преди тях…

— Можете да вярвате или не, инспекторе — завърши Мозес. — Но аз искам да разберете: има само две възможности. Или вие ни давате акумулатора и ние се опитваме да се спасим. Повтарям, че в такъв случай всички щети, нанесени на вашите съграждани, ще бъдат компенсирани. Или… — той отпи от чашата си. — Постарайте се, ако обичате, да разберете това, инспекторе. Аз нямам право да попадам жив в ръцете на официалните власти. Разбирате ли, това е мой дълг. Не мога да рискувам бъдещето на нашите светове. То едва сега започва. Аз се провалих, но съм първият, а не последният наблюдател на вашата Земя. Разбирате ли това, инспекторе?

Разбирах само едно — работата бе кофти за мен.

— С какво всъщност се занимавате тук? — попитах аз.

Мозес поклати глава.

— Това не мога да ви кажа, инспекторе. Изследвам възможностите за контакт. Подготвям го. А по-конкретно… Но то е и много сложно, инспекторе, а вие не сте специалист.

— Вървете — казах аз. — И повикайте тук Луарвик.

Мозес се надигна тежко и излезе. Аз се опрях на лакти върху масата и сложих глава на ръцете си. Лугерът приятно студенееше на дясната ми буза. Мина ми през ума, че сега се мъкна с този пистолет, както Мозес със своята чаша. Бях смешен. Бях жалък. Мразех се. Мразех Згут с неговите другарски съвети. Мразех цялата тази банда, събрана тук. Да вярвам, или да не вярвам… По дяволите, работата беше там, че вярвах. Имам опит и чувствам кога хората говорят истината. Но когато става дума за хора! А ако вярвах, то те за мен вече не са хора! Просто нямах право да вярвам. Да направя, беше равносилно на самоубийство. Това означаваше да се натоваря с такава отговорност, на каквато нямах никакво право, с която не исках да се товаря, не исках, не исках… Тя ще ме смачка като дървеница! Добре, поне Хинкус хванах. Мозес също няма да го пусна! Да става каквото ще, но тайната на Втора национална банка и тайната за кражбата на бронираната кола са разкрити… Така. А ако тук е замесена още и междупланетната политика, то аз съм прост полицай, а с политика нека се занимават тези, на които е наредено. „Що не взема да припадна сега“ — помислих си с тъга. И да правят каквото искат…

Вратата изскърца и аз трепнах. Но не беше Луарвик. Влязоха Симоне и собственикът, който постави пред мен чаша кафе, а Симоне взе един от столовете до стената и седна срещу мен. Видя ми се напрегнат и прежълтял.

— Е, какво измислихте, инспекторе? — попита той.

— Къде е Луарвик? Аз извиках Луарвик.

— Луарвик е съвсем зле — каза Симоне. — Мозес му прави някакви процедури. — Той неприятно се озъби. — Вие ще го погубите, Глебски, и това ще бъде скотска постъпка. Аз наистина ви познавам от два дни, но ни най-малко не очаквах, че ще се окажете всичко на всичко едно чучело със златни копчета.