Аркадий Стругацки - Хотел „При загиналия алпинист“ (Дело за убийство (Още една заупокойна молитва за детективския жанр))

— Аха — казах аз. — Не успял да се включи, паднал е, ама така ловко, че си извъртял шията. Извъртял я, разбирате ли, на сто и осемдесет градуса…

— Напразно се подигравате — каза Симоне. — Това при тях са квазиагонически явления. Извъртат се ставите, напрягат се псевдомускулите… Така и не успях да ви кажа — на госпожа Мозес също беше извъртяна главата.

— Добре — казах аз. — Квазимускули, псевдовръзки… Вие не сте дете, Симоне, сам разбирате — ако се използва арсеналът на мистиката и фантастиката, може да се обясни всяко престъпление, и то винаги ще бъде логично.

— Очаквах това възражение, Петер — каза Симоне. — Всичко може лесно да се провери. Дайте акумулатора и те във ваше присъствие отново ще включат Олаф. Нали искате той отново да е жив…

— Няма да стане — казах изведнъж.

— Защо? Вие не вярвате — предлагат ви се доказателства. Какво става?

Хванах бедната си бинтована глава. Защо ли слушам този бърборко? Трябва да му дам в ръцете пушка и да го подгоня към покрива, като добър гражданин е длъжен да съдейства на закона. А Мозес и Луарвик да заключа в мазето. То е бетонно, ще издържи пряко попадение. И двамата Барнстокър там, и Кайса. И ще се държим. В краен случай ще предам Мозесови. С Шампиона шега не бива. Дай Боже да се съгласи да преговаряме…

— Защо мълчите? — попита Симоне. — Няма ли нещо да кажете?

Имах.

— Не съм учен — бавно проговорих. — Аз съм полицейски чиновник. Извънредно много лъжи се изговориха за този куфар… Почакайте, не ме прекъсвайте. Аз не ви прекъсвах. Дори ви слушах с интерес. Готов съм да проверя всичко това. Моля.

Нека Олаф и тази жена да са роботи. Толкова по-зле. Тя вече е извършила… тоест с нейните ръце са извършени няколко престъпления. Такива страшни оръжия в ръцете на гангстерите — Боже опази! Ако можех, с удоволствие бих изключил и госпожа Мозес. А вие предлагате на мен, полицая, да върна на гангстерите оръдията за престъпление! Разбирате ли какво излиза?

Симоне изпадна в затруднение и се почука по темето.

— Слушайте — каза той. — Ако гангстерите нападнат, край за всички ни. Нали вие излъгахте за пощенските гълъби? Не може да се разчита на полицията. Ако помогнем на Мозес и Луарвик да избягат, поне съвестта ни ще бъде чиста.

— Само вашата ще си бъде чиста — казах аз. — Моята ще бъде напълно опетнена. Със собствените си ръце полицаят помогна на бандитите да избягат.

— Те не са бандити! — каза Симоне.

— Бандити са! — казах аз. — Истински гангстери. Вие сам чухте показанията на Хинкус. Мозес е бил член на бандата на Шампиона. Той е организирал и извършил няколко дръзки нападения, нанасяйки на държавата и на частни лица огромни щети. Ако искате да знаете, Мозес трябва да бъде осъден на не по-малко от двайсет и пет години каторга и съм длъжен да направя всичко, за да ги получи.

— Дявол да ви вземе — каза Симоне. — Вие нищо ли не разбирате? Объркали са се! С шантаж са го привлекли в тази банда! Той не е имал никакъв избор.

— Това ще изяснява съдът — казах студено.

Симоне се облегна и ме погледна с присвити очи.

— Ама вие сте били голям глупак, Глебски — каза той. — Не очаквах.

— Не обиждайте — предупредих го аз. — Вървете и се заемете със своите си работи. Какво имате в програмата си? Чувствени удоволствия ли?

Симоне прехапа устни.

— На ти един първи контакт — промърмори той. — Ето ти среща на два свята.

— Оставете ме на мира, Симоне — казах аз злобно. — И излезте оттук. Досаждате ми.

Той се надигна и тръгна към вратата. Главата му беше отпусната, раменете — прегърбени. На прага се спря и каза полуобърнат към мен:

— Вие ще съжалявате за това, Глебски. Ще се срамувате, много ще се срамувате.

— Възможно е — отвърнах сухо. — Това е моя работа… — Между впрочем, вие умеете ли да стреляте?

— Да.

— Това е добре. Вземете от собственика пушка и идете на покрива. Възможно е на всички нас скоро да ни се наложи да стреляме.

Той излезе мълчешком. Внимателно погладих подутото си рамо. Ама че отпуск. И как ще свърши всичко — не е ясно. Дявол да го вземе, нима действително са пришълци? Много точно съвпада всичко… „Вие ще се срамувате, Глебски…“ Какво пък, може и това да стане. Какво да правя? Макар че в общи линии за мен каква разлика има пришълци ли са, или не? Къде е писано, че на пришълците се разрешава да грабят банки и да участват в антиправителствени заговори? На земните жители, видите ли, не се разрешава, а за тях — може… Добре. Какво все пак трябва да правя? Всеки момент може да ни обсадят, а моят гарнизон е абсолютно ненадежден.