Аркадий Стругацки - Хотел „При загиналия алпинист“ (Дело за убийство (Още една заупокойна молитва за детективския жанр))

За всеки случай вдигнах телефонната слушалка. Нищо. Мъртва тишина. Все пак какво животно е този Алек! Като че ли не е могъл да се запаси с аварийна сигнализация. Ами ако внезапно на някой му се обостри апендиксът? Търгаш нещастен, само знае да скубе пари от клиентите…

Отново се почука на вратата и аз отново припряно стиснах лугера. Този път ме почете с вниманието си лично господин Мозес със собствената си персона — той — таласъмът, той — венерианецът, той — стар пръч с неизменната чаша в ръка.

— Седнете до вратата — казах аз. — Ето ви стол.

— Мога и да постоя — изръмжа, гледайки ме изпод вежди.

— Ваша работа — казах. — А какво обичате?

Още по-озверен, той отпи от чашата.

— Какви доказателства още ви трябват? — попита той. — Вие ни погубвате. Всички разбират това. Всички, освен вас. Какво искате от нас?

— Който и да сте — казах аз, — вие сте извършили ред престъпления. И ще отговаряте за тях.

Той пое шумно въздух през носа си и седна на стола.

— Разбира се, сигурно отдавна трябваше да се обърна към вас. Но през цялото време се надявах, че някак си ще се размине и ще успея да избегна контакта с официалните власти. Ако не беше тази проклета авария, отдавна нямаше да съм тук. Нямаше да има никакво убийство. Вие щяхте да намерите вързания Бухал и щяхте да разплетете кълбото на всички престъпления, извършени от Шампиона с моя помощ. Кълна се, че всички вреди, които ви нанесе моето пребиваване тук, ще бъдат компенсирани. Частично ги компенсирам веднага — готов съм да ви връча милион крони. Останалото ще бъде изплатено на вашата държава във вид на злато. Какво още ви е нужно?

Аз го гледах и се чувствах зле. Чувствах се зле, защото му съчувствах. Седях лице с лице с отявлен престъпник, слушах го и му съчувствах. Това беше някаква магия. За да се избавя от нея, попитах сухо:

— Вие ли изцапахте масата ми и залепихте бележката?

— Да. Страхувах се, че иначе течението ще я отнесе. А важното е, че исках веднага да разберете, че това не е мистификация.

— А златният часовник?

— Също аз. И браунинга. Необходимо ми беше да повярвате, да се заинтересувате от Хинкус и да го арестувате.

— Беше твърде непохватно направено — казах аз. Получи се обратен ефект. Аз го разбрах така: Хинкус не е никакъв гангстер, но някому е изгодно да го възприема като такъв.

— Така ли? — попита Мозес. — Е, какво пък, това можеше да се очаква. Не ги умея тия работи…

Отново усетих прилив на съчувствие и отново се опитах да се съвзема.

— Всичко при вас излиза непохватно, господин Велзевул — казах аз. — Какъв пришълец сте вие, по дяволите? Вие сте просто негодник. Богат, развратен, до крайност нагъл негодник. И пияница на всичко отгоре.

Мозес отпи от чашата си.

— И вашите роботи — продължих аз. — Самка от светски салон… Спортист викинг… Нима дори за секунда можете да си въобразите, че ще повярвам, че са роботи?

— Тоест, вие искате да кажете, че нашите роботи извънредно много приличат на хора? — попита той. — Но съгласете се, че иначе не става. Те са напълно точни копия на реално съществуващи хора. Почти са техни двойници. — Той отново отпи от чашката. — А що се отнася до мен, инспекторе, то аз съм си избрал лоша маска и, за съжаление, не мога да ви се покажа в истинския си облик. За съжаление, защото тогава веднага ще ми повярвате.

— Поемете този риск — казах аз. — Покажете се. Ще го преживея някак си.

Той поклати глава.

— Първо, едва ли толкова лесно ще го преживеете — тъжно каза той. — Второ, едва ли аз ще го преживея. Господин Мозес, когото виждате, това е скафандър. Господин Мозес, когото слушате — това е транслационно устройство. Но може би ще ми се наложи да рискувам — ще го оставя за най-краен случай. За мен то е сигурна смърт, но тогава вие може би ще пуснете поне Луарвик. Той пък в нищо не е замесен…

Ето тогава най-накрая освирепях.

— Къде да го пусна? — закрещях аз. — Нима ви държа? Защо непрекъснато лъжете? — Ако ви трябваше да си отидете, отдавна да сте го направили! Престанете да лъжете и говорете истината: какъв е този куфар? Какво има в него? Вие ми повтаряте непрекъснато, че сте пришълци. А аз съм склонен да предполагам, че сте просто банда чуждестранни шпиони, откраднали ценна апаратура…

— Не — каза Мозес. — Не! Не е така. Нашата станция е разрушена, може да я поправи само Олаф. Той е робот-наблюдател на тази станция, разбирате ли? Ние бихме си отишли отдавна, но къде да отидем?

Без Олаф сме съвършено безпомощни, а той е изключен и вие не давате акумулатора!