от ада влачи тор на каша; съседства сухата пустиня
с река обилна бистросиня; браминът с милосърдни нрави
съсед е на колач на крави; небето с ада са съседи.
Премъдрите свещени веди от тая смесица велика
за наша сладост отделиха и са написали с перо
кое е зло, кое добро.
Доха
Творецът мъдро ни е предоставил
сами доброто да открием ние —
тъй лебедът от смес вода и мляко отделя млякото да го изпие.
Чопай
Добро от зло делим, когато
дарило ни е пребогато със висше знание небето.
Но времето и битието, а с тях и кармата и нравът
способни са да ни отправят
по лоши пътища, дори
когато инак сме добри.
Ала поклонникът на Вишну
поправя свойто зло предишно,
отдавайки на Вишну почит.
Дори за пример ще го сочат.
Така понякога и злият
добро извършва, щом самият в среда от честни люде влезне.
Но все не може да изчезне напълно злата му природа.
Ако ли злият за изгода се прави на светец, успява
до време да постигне слава,
почитат го като кумир.
Но иде време най-подир,
когато сметката му крива
пред всички явно се разкрива
и свършва неговото време
като на Равън и Калнеми.
Добрият даже в уродлива
снага духа си да увива,
все пак почита го светът.
Например Хануман — Синът
на Вятъра се е родил
в маймунски образ, но е мил
и скъп на всички. И водачът
на мечките така го тачат навред, макар че е с космата
снага. Светът е прав да смята, тъй както и самите веди,
че дружбата със злите вреди. Наопаки — блазе томува,
с добрите който другарува. Зефир полъхне, та пресели
праха в небесните предели, но после тоя прах се сляга
в блатата долу и веднага превръща се на проста кал.
Така например папагал, отгледан в дом с почтени нрави,
към Рама слава ще отправи, додето друг ще сквернослови,
та гостите да изпотрови. Димът почерня наште стрехи,
почерня белите ни дрехи, но става той и на мастило,
което е изобразило легенди дивни и пурани.
Димът и вятърът, събрани с вода и огън в небесата,
на облак стават, който мята връз нас живителната мрежа
на хладината и валежа.
Доха
Дали в добро съседство или в лошо били са разположени звездите
при раждането ви, от туй зависи
за радост или скръб ще се родите.
Луната има светла половина,
но има тя и тъмна половина.
Расте ли светлата — светът я хвали.
Расте ли тъмната — светът проклина.
В живота всичко, дето е подвижно
или пък неподвижно, върху корен,
е въплъщение на Рама. Ничком
пред всички твари кланям се покорен.
Покланям се на богове и хора,
на змии, демони и таласъми,
на праотци и птици: осенете
със милост тялото ми и духа ми…
Из книга първа („Детство“)
Чопай
„О врано, веди и пурани
и мъдреци богоизбрани твърдят, че знанието може
в делата хорски, а и божи да вниква, да ги обяснява.
А ти дотук въздаде слава на вярата, на него — не.
Кажи ми, има ли поне различие, о птицо стара,
между познание и вяра?“ Така помолен от Гаруда,
мъдрецът гарван със възбуда ораторска го поизгледа
и почна своята беседа: „О змийски враго, чуй какво
ще ти река: по същество съвсем не са различни двете —
светилникът на умовете и вярата са туй, което
над скверността на битието издига нашите очи.
Но мъдрият ще различи, че те не са един и същ
предмет. Не. Разумът е мъж. Мъжът кипи от мъжка сила.
А пък жената, инак мила, не може с мощности телесни,
нито със умствени да блесне.“
Доха
Мъжът, надмогнал духом своите страсти, жена си лесно да напусне може.
Обратно, сладострастникът навеки
ще бъде роб на сластното й ложе.
Могъщо властва женската магия
над силните мъже и ги надвива.
Дори сърцето на отшелник трепва,
смутено от пастирката красива.
Чопай
Не са това пристрастни думи,
не тегне тоя грях върху ми, а само казвам мъдреците
какво говорят за жените — ни хула е това, ни слава.
Но чуй сега — не съблазнява
жена със чарове жената.
А Вярата и Суетата
известно е, че са жени.
Със обич Рама осени
едната — Вярата. И тя е
съпруга негова. А знае
светът какво е Суетата:
танцьорка, дето само мята
снагата си, макар и кръшна,
но тя не носи радост къщна.
Жена си Рама предпочита,
а другата му е сърдита,
но зло не може да направи
на Вярата, чиито нрави
за пример от света се сочат
и в нея всяват страхопочит.
Читать дальше