Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

Блаженство по-голямо смъртните не знаят.

Вишат снаги красиви братята на Рама.

Ангад и Хануман и те със царствен вид размахват белезите на достойнство висше:

чадър, ветрило, пика, сабя, лък и щит.

А Рама — украшението на рода си —

до Сита — въплъщението на Лакшми —

седи, способен с блясъка на свойта хубост хиляда камадевовци да затъми.

На облак свеж прилича. Носи жълти дрехи.

Окичен с накити по тяло и нозе. Лотосоок. Широкогръд. С ръце големи.

Блазе томува, който види го, блазе!

Доха

Не могат изрази това блаженство

и най-велеречивите уста. Еднички Шива, Шеша и Шарада

и ведите му вникват в същността.

Сбогувайки се боговете с Рама,

обсипаха го с песни и венци.

Тогава се явиха всички веди

във облик на пътуващи певци.

С велика почит ги посрещна Рама,

той, който всяка тайна проницава.

От ни един човек не разпознати,

въздадоха му ведите прослава:

Чанд

"Живей, о господарю видим и невидим,

о царю на царете, който повали владетеля десетоглав на мрака Равън

и демоните най-могъщи и най-зли.

Ти, който се превъплъти в човешки образ, и бремето, измъчващо земята, сне,

пред теб, о Рама, и пред твоята съпруга смирено се прекланяме на колене.

Илюзията на живота подчинява

всевластно хора, демони и богове.

Блуждаят в плен на кармата и суетата и никой няма сили да се отърве.

Спасение от мъките намира само

онуй щастливо същество, върху което

преблагия си поглед спреш, о господарю. Спаси и нас от бремето на битието.

А който твойта благодат не оценява,

от гордостта на знанието е пиян и чака го падение, макар да има

дори от боговете по-възвишен сан.

А който всякакви надежди е оставил и уповава се на твойта благодат,

през океана на живота ще преплува,

блажен чрез вярата си и от нас възпят.

В нозете ти се кланят Шива бог и Брама.

Дори пръстта, полепнала по тях, е свята. От ноктите на твоите нозе извира

реката Ганг — чистилище на трите свята.

Нозете ти белязани са с божи знаци

на висша власт: копраля, жезъл, знаме, лотос. В изгнание бидоха бодени от тръни.

Пред твоите нозе прекланяме се с кротост,

Поклон пред теб, дърво всевечно на живота, чиито корени за нас остават скрити.

Шестте му ствола, двайсет и петте му клона са с четири различни слоя под корите.

По туй дърво цъфтят стремежите човешки

и страстите протягат вейки поривисти.

Напролет блика в тях мъзгата на възхода,

смъртта наесен просвистява в жълти листи.

Прекланяме се пред дървото на живота,

макар че ражда то различни плодове:

едни са сладки, други — кисело-горчиви. Поетите в похвала сливат гласове.

Ако ли някой твойта същина разбира,

то нека да те слави като вездесъщ

непостижим световен дух. А ние славим

превъплъщението ти във царствен мъж.

О Рама, дом на милосърдието висше, благослови ни, боже, да отмахнем смело

от себе си оковите на битието,

за да се посветим на теб с душа и дело…

Доха

Лакшмане, виж — пауните танцуват, видели облаци. Разперват пищно

перата си. Така човек се радва,

съзрял поклонници на бога Вишну.

Чопай

Напира халата гръмлива.

Сърцето ми от страх се свива, само без милата жена.

Внезапно блесва светлина от мълния, но мигом чезне

в беззвездните небесни бездни. Така е с любовта на злия —

без време времето гаси я. Натегнал облакът от влага

към жадната земя поляга. Така под тежестта нелека

на свойто знание човека съвсем се сгърбя най-подире.

Скали, чукари и баири търпят на капките камшика.

Така със сдържаност велика добрите люде всеки път

на злите речите търпят. Дерета плитки и оврази

сега потекоха с онази

безмерна горделивост, дето

гори на бедния сърцето, когато стане по-богат

донякъде от своя брат. В праха водите стават мътни.

Така сърцето и умът ни от скверността на битието

помътват се. Но цели, ето — напълниха се езерата

като душите ни с добрата постъпка хорска или реч.

Водите бягат надалеч — към океана, дето спират

и неподвижни там намират покой от своята тревога,

тъй както и сърцето — в бога.

Доха

Трева расте и бърже заличава

в леса пътеките — иди търси ги.

Така сред разни ереси се губят

от нас премъдрите свещени книги.

Чопай

И сладко чуваме от всяка

страна безброен хор да квака от жаби, както сричат веди