Валмики: Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

Любов и свята нежност в тях се въплътиха

и срещнаха се да изваят хубост висша.“

Говореше на брат си Рама, но Бхарата

не можеше да му отвръща още. Шива

тогава каза на Парвати: „Има радост,

която с думи и със ум не се разкрива.“

Възвърнал сили, рече най-подир Бхарата:

„Сега съм здрав. Добре съм вече, брате скъп.

Десница ми подаде ти и ме изтегли

из океана от страдание и скръб.“

Доха

И брат си Шатруган прегърна Рама.

Лакшман и той притисна без слова в обятия Бхарата. Четирима

стояха дивно слети два по два,

Чопай

След туй си сменяха местата,

изтласквайки си от сърцата скръбта. Бхарата пред нозете

на Сита падна и обзети от радост, той и Шатруган

седяха, слели длан о длан. Зад тях народното море

не можеше да побере вълнението си. От час

на час бучеше от екстаз да види Рама. И тогава

той, който всичко направлява, направи чудо, за да може

отвсякъде ликът му божи да бъде виждан: размножи

лика си и се приближи до всекиго в един и същ

момент титанът вездесъщ, И не разбра, зарадван лудо,

народът, че това е чудо. На две тълпата се отваля

да мине майка Каушаля. Бегом към Рама се отправя

царицата, тъй както крава към своето теле, което

цял ден било й е отнето.

Чанд

Затичаха да срещнат Рама всички майки,

тъй както вечер кравите неудържими

към своите отлъчени телета тичат

и млякото само тече от всяко виме.

За майките и за роднините си Рама

намери думи утешителни и нежни.

В съсъда на душите им потече радост,

изтласквайки навън горчивините прежни.

Доха

Лакшмановата майка, засияла

от радост, към Лакшман се спусна. Единствена пред царя победител

Кайкеи само чувстваше се гузна.

Макар че редом с другите царици

Лакшман прегръщаше с любов и нея

да вземе нейната благословия,

смущението й не се разсея.

Чопай

Свекървите си среща Сита.

С поклони чинни ги почита, А те я благославят: „С Рама

щастливи вечно да сте двама, Тъга да не прекрачи прага

на къщата ви!“ Блика влага от радостните им очи,

а мъчат се да не личи, че плачат, вдигайки сахани,

от тежко злато изковани, пред госта, както е обрядът.

Очите майчини не падат от дивната снага. Честита,

царицата все пак се пита; „О господи, децата мои

наистина ли са герои, сразили демони и даже

самия повелител вражи? Такава смелост кой им даде,

когато толкова са млади — с осанка юношеска, мила?

Отде у тях такава сила?“

Доха

Не сваля погледа си Каушаля

от Рама, Сита и Лакшман отсреща. С блаженство гледа ги, каквото само

честита майка може да усеща.

Чопай

Маймунският водач Сугрива

отърси сивата си грива и взе човешки лик И Нал,

и Нил не би човек познал — лица красиви, ръст висок.

А Джамбаван от стар мечок превърна се на строг мъжага.

Ангад и Хануман със блага усмивка сменят груби бърни.

Благоволи да ги превърне във хора Рама за отплата

на верността им. Отиват бившите маймуни

и всяка иска да целуне

Бхарата и да го прослави

за предостойните му нрави,

след туй следят как величае

народът в своите обичаи

водача си и как го тачат

сърдечно — както тях водачът, Заръча Рама на мъжете

от свитата си: „Положете

глави в нозете на светците.

Идете да се поклоните

най-първо на Васища. Само

благодарение на милостта му сполучих аз да надделея

във битката срещу злодея. Учителю, това са наши

приятели, Не ги уплаши гръмливото море на боя,

и всеки беше лодка

с която към победен бряг

доплувах. Всеки ми е драг повече даже от Бхарата.“

От пълно щастие телата трепереха и всяко слово

ги полюляваше отново.

Доха

Отидоха пред майка Каушаля

във знак на почит да сведат глави. „Обичам ви като самия Рама“ —

изрече тя и ги благослови.

Валеше цветен дъжд от небесата.

И Рама се прибираше дома си под погледите дивни на жените

от градските балкони и тераси.

Чопай

Градът бе украсен богато

със много съдове от злато; изнесени пред всеки праг,

без туй блестящи, ала Пак излъскани според закона.

А улиците, с благовонна вода поръсени, ухаят.

Гирлянди вред висят, та краят не им се вижда. Ярки

цветя окичват нови арки. Площадите са с изумруди

обсипани. А ветри луди надиплят скъпи знамена

в небесната синевина. Ечат литаври за прослава

на госта тъй, че сякаш плава в море от звукове градът.

Дарени с дарове, редят