Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

се метнаха и със душа щастлива към свойто царство се запъти всеки.

При Рама спря тогава богът Шива.

Ръцете си въздигна към небето

и просълзил се от любов свещена,

задавен от вълнение голямо,

похвално славословие начена:

Чанд

„Помилуй ме, о лъконосецо велики,

о благодетелю на богове и люде, пожар, изгарящ гъсталака от съмнения,

и вятър, гонещ облаците от заблуди.

Незрим и зрим — на доблестите си обител,

о слънце в бездната от грехове и грешки,

о лъв, убиващ слона на страстта чрезмерна,

броди сред храсталака от души човешки!

О хладен вятър, който чашките затваря на лотосите на стремежите суетни!

Мандара за морето на живота! Дай ми

усмивка — в мрака на страха ми да просветне!

Живей в гръдта ми с малкия си брат и Сита.

Навеки обитавай, царю Рама, в нея, украса на земята, радост на светците,

ти, който и страха на Тулси Дас разсея.

Доха

Когато вземеш царската корона,

която винаги ти е принадлежала,

о господарю, знай, и аз ще дойда

да гледам тържеството ти в Кошала.“

Чопай

Когато си замина Шива,

при Рама със душа щастлива в поклон застина Вибхишан,

владетелят нововенчан на Ланка, брат едноутробен

на Равън, само че беззлобен и честен. Кротко му зашепна:

„О царю мой с великолепна ръка, държаща лък могъщ,

прославил се нашир и длъж по трите свята чрез победа

над злия Равън — людоеда — и над войската му, о Рама,

изслушай моята голяма молба. Какво без тебе бях —

човек без род, потънал в грях и с беден ум, а ме отрупа

със милост, та не ще откупя това, дорде съм жив. И днес

ела, стори ми лишна чест — стъпи ми в къщата — да светне

пречистена. Измий се сетне и ти самият — да свалиш

умората от боя. Виж хазната ми, града, палата.

Каквото искаш, за отплата на своите бойци раздай,

И мене считай ме докрай за свой с душа и тяло. Щом

запътиш се към роден дом, вземи със себе си и мен.“

Изслуша с поглед овлажнен добрия си съюзник Рама.

Честити гледаха се двама.

Доха

„О брате, всичко твое е и мое,

и благодарен съм ти за добрата

покана, но минутата е вечност,

помисля ли за брата си Бхарата.

Зове ме той и чака ме, горкият,

отслабнал от молитви и от пости.

Стори така, че скоро да го видя,

а не над братови да плача кости.

Ако ли в Ланка още се забавя,

едва ли жив героя ще заваря.“

За брат си с обич мислеше и сълзи се стичаха по бузите на царя.

„А ти царувай тук и ме почитай

до свойта смърт. С душа щастлива

иди тогава в моя рай в небето,

където всеки праведник отива!“

Чопай

При тия сладкозвучни речи

възрадван Вибхишан се свлече в поклон на Рама пред краката.

По примера му и войската като един пред господаря

се преклони и заповтаря възхвали за снагата яка

и подвизите му. Дочака да свършат дивните слова

и в Ланка пак се озова добрият Вибхишан. В стоцветна

каляска от гирлянди метна товар от перли и брилянти,

от бисери и диаманти, от накити и от одежди.

Усмихнат Рама вдигна вежди, когато Вибхишан изтласка

пред него пълната каляска. „Литни с каляската в небето,

о Вибхишане мой, отдето разлей над нас нашир и длъж

от бисер и одежди дъжд!“ И Вибхишан като с крила

политна. Мигом заваля отгоре дъжд от изумруди

и дрехи. Който се потруди,

събра каквото му се нрави.

Не знаеха какво се прави със диамантите горките

маймуни, нито как се кити човек със накит. Грабва в лапа

маймуна перла и я лапа припряно, сметнала, че туй е

за ядене, а после плюе. И Рама с прелестната Сита

се смяха дълго до насита. На най-великия се нрави

да гледа весели забави.

Доха

Мъжът, чиято същност не постигат

най-мъдрите отшелници дори, когото ведите наричат вечен,

устройваше, с маймуните игри.

„Не ще спечели милостта на Рама

ни с дарове, ни с подвизи пресвяти

човек, а само с обич всеотдайна!“

Така бог Шива каза на Парвати.

Чопай

Маймуни, мечки, пребогато

облечени и цели в злато от накити, пред Рама важни

се сбират. Той ги гледа с влажни очи, задавя се от смях.

Но благ, на всякоя от тях премилостиво поглед спира

и дума царят на всемира: „Сразих чрез вашта сила само

това чудовище голямо — злодея Равън, и престола

зае го брат му с моя воля. Погубени са враговете.

Сега спокойно си вървете. За мене спомняйте си в своите

места. От нищо се не бойте!“