Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

накъм кошалската държава. Нишадският владетел Гуха

и хората му, като чуха, че близо някъде тъдява

с дружина Рама се задава, затичаха по бреговете

на Ганг и гръмко гласовете деряха ехото над нея:

„Но где я лодката му, где я?“ Ей колесницата прелита

над Ганг и слиза долу. Сита с молитви кланя се — безмълвни,

но с почит всеотдайна пълни. И Ганг така благослови я:

„Додето аз брега си мия довека с моите талази,

небето тебе да опази, о хубавице дивнолица,

от орисия на вдовица!“

Дочул ги там да разговарят,

към тях затича Гуха — царят нишадски. Зърна Рама, Сита

и в тях загледан без насита, от щастие изгуби свяст,

додето Рама с нежен глас приветства го и го изправи

в обятията си корави.

Чанд

Прегърна Рама своя стар приятел Гуха,

до себе си му стори място да поседне,

разпитвайки го здрав ли е и как живее.

Отвръщаше му Гуха с устни още бледни:

„Сега видях нозете-лотоси на Рама,

нозете, пред които Брама бог и Шива

се кланят, и съм вече здрав и силен тялом,

а пък душата ми е двойно по-щастлива.“

Макар нишадецът да бе от долна раса,

прегръщаше го Рама като роден брат.

Поетът Тулси Дас си казва: „О слепецо,

забравил си, че Рама значи благодат.“

Сказанието за великата му доблест

измива всички грехове и отстранява

пристрастията мирски, сменяйки ги с мъдрост. Затуй безсмъртните въздават му прослава.

Доха

Премъдри са, които слушат разказ за неговите битки величави:

с победи тях самите бог дарява,

а и велики тях самите прави.

Сърце, сега мисли проникновено:

живееш в ерата на Калиюга —

злини, насилия. Опора наша

е името на Рама. Няма друга!

Чопай

Под колесницата изплава

градът, достоен за прослава от Рама. Вдигна той към него

десницата си и обзе го вълнение пред роден край,

по-мил дори от божи рай. И рече тъй с душа щастлива:

„Надолу гледай, о Сугрива, О Вибхишане, о Ангаде —

градът Айодхя се зададе насреща ни. Макар да зная,

че няма по-красив от рая, където обитава Вишну,

и който рай е хвален пищно от всички веди и пура ни,

та всеки смъртен вечно храни надежда там да се посели,

все пак рождените предели за мен по-скъпи си остават.

Това малцина проумяват. Бълбука през местата скъпи

реката. Който се окъпе в девствените й талази,

за него място ще се пази

до мен да бъде приближен —

безгрешен, мъдър, преблажен. И всеки жител в тоя град

обичам като роден брат. Градът Айодхя като цяло

към мойто лоно е стъпало.“

„На град Айодхя слава, слава!

Напълно той я заслужава — възкликват спътниците прави —

не друг, а Рама сам го слави!“

Доха

В града народ като море бучеше,

нетърпелив да поздрави витяза.

Над него Рама се изви и кацна

и тъй на колесницата си каза:

„Сега отивай си при бога Кубер,

отдето нявга Равън те открадна.“

И колесницата обратно литна,

макар че мъката й бе грамадна.

Чопай

Пред целия народ Бхарата

изтича да си зърне брата.

Снагата му бе изтъняла

от мъка в тежката раздяла. Душата му не се насища

от гледката. Отзад Васища

и Вамадева — старци святи,

по цялата земя познати, вървят. Когато ги съзира

всевластелинът на всемира, прекланяйки пред тях лика си,

колчана сваля и лъка си — с душа покорна и честита

учителите си почита. Лакшман стои до него редом, м

и той на обичая предан,

Васища ги прегръща двама

и пита здрави ли са. Рама отвръща: „Здрави сме. Дължиме

това на теб, непогрешими светецо, че ни надари

със своите милости добри.“ Пазител на закон и нрави,

смирен поклон героят прави на всичките брамини. В знак

на обич ничком пада пак в нозете братови Бхарата,

в които скланят си снагата със радост Шива бог и Брама.

Покланя се, но сила няма обратно той да се изправи,

та Рама с мишците си здрави повдига го да го докосне

с милувка. Сякаш рози росни са техните очи — от влага

облети, бисерна и блага.

Чанд

От розите-очи се стичат бурни сълзи.

Претръпнали тела притискат брат о брата, С безкрайно нежна обич е изпълнен Рама,

спасителят и господар на трите свята.

Поетът Тулси Дас ви казва: „Нямам сила, ни божа дарба срещата им да опиша.