Валмики - Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))

благословии люде знатни.

Издигайки сахани златни,

невести, от които няма

по-хубави, прославят Рама с обряда арти. Пеят песни

кошалските жени пречестни за царя на Кошала, който

дори единствено със свойто велико име отстранява

бедите и донася слава. Макар да е хилядоусто

влечуго Шеша, той напусто опитал би се да разкаже

и хилядна частица даже за радостта на тоя град

великолепен и богат. Дори и на самите веди

ще бъдат разказите бледи, и на Шарада — че слова

къде ще найдат за това?

Доха

Айодхя беше езеро, а в него

жените — нощни лилии. В раздяла със Рама всяка чашка се затвори.

И ето — всяка пак е разцъфтяла.

Знамения добри се появяват

и господарят вечен на всемира,

опора на мъжете и жените,

честит в дома си се прибира.

Чопай

Бог Шива каза на Парвати:

"Разбрал, че с много виновати очи поглежда го Кайкеи,

отиде Рама първо ней да занесе след грях покой.

А после към палата той пое със цялата си свита.

Тълпата тръгна си честита.

Васища — първожрецът — свика

брамините. „Дойде велика минута, братя: по закона

да си заеме Рама трона. Добър е знака в зодиака

за днес. Не бива да се чака. Сами решете и кажете,

о най-почтени сред мъжете.“ Жреците, чакали отколе

това, не чакат да ги моли — мълвят, от радост просияли:

„Стори обряда тиланджали! Не бива той да се отлага,

а нека осени веднага с безкрайна радост съществата

навсякъде из трите свята!“

Доха

Повикаха Сумантра — кочияша —

и пратиха го да гласи каквото

изисква обичая, за да бъде

невиждано по блясък тържеството.

Приготви той коне и колесници

и слонове разкошно украсени.

Заръча за обрядните предмети.

Щастлив, пред жреца падна на колени.

Чопай

Градът огласян бе от песни,

обсипван от цветя небесни. „Слуги, идете изкъпете

снагите яки и напети на моите другари“ — рече

всеблагият владетел. Вече слугите бяха при Сугрива

и другите бойци. Измива от себе си с доволство всеки

умората от дни нелеки.

Отива Рама при Бхарата

и сам отрязва му косата, с години раснала, понеже

заклел се бе да я не реже, додето те отново двама

не се прегърнат живи с Рама. Владетелят самин помага

на тримата си братя с блага усмивка да се къпят. Шива

промълви радостно: „Прелива добрият Рама от любов

към хората и е готов да стори всичко за онез,

които са му верни с чест.“ Не могат люде да възпеят,

не може даже Шеша — змеят възпя със хиляди уста

на Рама и Бхарата радостта. Разпусна своите коси

и Рама — да се украси по обичая за обряда.

Изми се, щом му заповяда Васища. Накити надяна

и блесна с хубост невидяна до днес, та Камадева сам

пред нея би изпитал срам.

Доха

А пък свекървите умиха Сита

и я облякоха в одежди дивни.

Върху снагата тънка засияха

от тежко злато пръстени и гривни.

И мислеха си старите царици

с души, пленени от чертите мили,

че те не са се раждали напразно,

нито деца напразно са родили.

От лявата страна на Рама Сита

застана и към тях тълпа голяма

от богове и от светци се спусна,

предвождани от Шива и от Брама

Чопай

Първосвещеникът Васища

на гледката не се насища. Извика да внесат престола.

Изпълват висшата му воля: донасят трона, при което

помръква слънцето в небето — пред блясъка на трона бледо.

И Рама — слънчевото чедо — на трона сяда и почита

с поклон брамините. Към Сита и него гледат като неми

от радост те. Едва след време съвземат се да заредят,

тъй както иска го редът, от ведите свещени песни.

И от просторите небесни запяха песни боговете:

„Славете всички, прославете божествения Рама, който

достойно изпълнява свойто обричане пред небесата!“

Васища със десница свята върху престола пръв помаза

за пълноправен цар витяза, изписвайки му знак „тилак“.

След туй Васища кимна благ на другите жреци — и те

да сложат знака си. Расте на майките възторгът лудо

и всяка вдига златно блюдо — за кой ли вече път повтаря

обряда арти в чест на царя, от всички чакан дълго време

законния си трон да вземе. Брамините дарува Рама по щедрост нему равен няма. И просяците не отпрати —

от бедни стори ги богати.

А всички богове, видели

от облачните си предели, че Рама пак корона сложи,

запяха с дивни звуци божи.

Чанд

Щастливи, боговете удрят барабани.

От песни ангелски се огласява раят. Апсари тънконоги вият кръшни танци.