Вяса - Махабхарата (Велико сказание за потомците на Бхарата (откъси))

В град Хастинапур царува потомъкът на рода Бхарата — цар Панду. Умира, оставяйки петима невръстни сина. Слепият му брат Дритаращра наследява трона и става настойник на децата му. Дритаращра също има наследници — една дъщеря и сто сина. По името на баща си децата на Панду в поемата се наричат пандави, а децата на Дритаращра, по името на свой прадядо — каурави. Растат и се възпитават заедно. Но скоро пандавите започват да превъзхождат кауравите по храброст и военно изкуство. Особено се отличава в стрелбата с лък третият брат — Арджуна.

Постепенно съперничеството прераства във вражда и омраза. Настъпва време престолът да бъде предаден на най-старшия от пандавите — Юдищира. Обаче кауравите не искат така лесно да отстъпят царството. Изпращат петимата братя с майка им на празненство в съседен град, като предварително поръчват на свой слуга да им построи къща от насмолени дървета и растения и при удобен случай да ги изгори живи. Пандавите откриват заговора и се спасяват чрез подземен тунел. Заживяват в горите като отшелници.

По време на своите странствувания узнават, че цар Друпада устройва сгледа за съпруг на дъщеря си Драупади. Който успее да пусне стрела от един огромен лък, ще стане царски зет. Това не се удава на никого от стеклите се Царе освен на Арджуна. Майката решава Драупади да бъде обща съпруга на петимата братя.

Научавайки, че пандавите са живи и здрави, при това сродени със съседен цар, Дритаращра се помирява с тях и им отстъпва половината царство. Те си построяват нова столица, успешно воюват със съседите и държавата им расте. Расте и завистта на кауравите. Най-старшият от тях — Дурьодан — предлага на най-големия от пандавите — Юдищира, да играят на зарове. Увлечен от хазарта, Юдищира не открива, че го мамят и проиграва цялото царство, братята си и общата съпруга. Пандавите са принудени да отидат в изгнание за цели тринайсет години. Кауравите обещават да им върнат царството, ако прекарат последната година от изгнанието в родината си, без да бъдат познати от никого.

Дванайсет тежки години прекарват пандавите в дълбоките диви лесове. На тринайсетата стават слуги при цар Бирата. Когато кауравите нападат земите на тоя цар и отвличат стадата му, петимата братя успешно отблъсват грабителския им набег и предявяват законните си искания за възвръщане на царството. Кауравите се отказват от дадената дума. Войната става неизбежна. Двете страни събират за съюзници едва ли не всички индийски царе.

Великата битка се разразява на Курукшетре — поле, на стотина километра северно от днешния Делхи, и трае осемнайсет дни. Пандавите побеждават. От войската на кауравите оцеляват само трима воина. Обаче една нощ те се промъкват в лагера на заспалите си противници и започват поголовно клане. Спасяват се само петимата братя. На престола в Хастинапур отново се възкачва най-старшият от пандавите — Юдищира. Неговата войска покорява целия свят. Но петимата братя не виждат щастие в победата, която е била постигната с толкова кръв. Духовно потресени от нечуваните кръвопролития, те се оттеглят доброволно в ново изгнание, тоя път до края на живота си. От свещената планина Меру се преселват направо в рая… Епопеята е разделена на осемнайсет книги, всяка книга — на сказания, а сказанията — на глави. Тук превеждаме изцяло сказанието за Нал и Дамаянти от книга трета, което в оригинала се нарича „Сказание за Нал“. Изпуснато е само едно изброяване на множество дървета, които и без това още не са идентифицирани от специалистите. Сказанието за Шакунтала е извлечено от по-голямото „Сказание за произхода“ в книга първа. „Сказание за Астика“ носи същото заглавие в оригинала (книга първа). Изпускаме някои повторения на основния разказ, както и глави, в които се изброяват имена на змии или на жреци. Делението на песни навсякъде е от нас.

Имената и понятията, които се нуждаят от обяснение, се дават в края на книгата по азбучен ред едновременно за двете поеми.

Джанмеджая каза:

Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава. Започнеш ли, певецо, реди, недей престава, защото тая песен душата ми услажда, но жажда не насища, а ражда нова жажда.

Вейшампаян каза:

Добре, ще ти разкажа великата поема, защото, който с дело подобно се наема

и който слуша, влиза във царството на Брама.