Вяса - Махабхарата (Велико сказание за потомците на Бхарата (откъси))

когато станем утре. — Но Кадру свойта челяд събра и за да могат облога да спечелят,

започна да наставя хилядата си сина:

— Спасете ме, че инак ще стана на робиня,

В хиляда черни косми, деца, се превърнете, по бялата опашка на царя на конете

нощеска полепнете, та утре аз да мога

в робиня да превърна сестра си чрез облога.

Отказаха децата за нейна изненада

и Кадру прокълна ги да найдат смърт на клада:

— Сред жертвения огън на царя Джанмеджая родът ви змийски нека да си намери края!

Проклятието нейно дочу самият Брама и с другите безсмъртни решиха, че голяма

опасност представляват за хора и за други невинни твари тия множащи се влечуги.

И одобриха всички на майката словата, изречени от нея по воля на съдбата.

Понеже вече беше отровното гъмжило човеците и всички животни застрашило,

на мъдрия Кашапа бог Брама подари способности да може отрова да цери.

Когато се разсъмна и светъл ден настана, запътиха се двете сестри към океана

да видят там отблизо какъв е Учешрава на цвят, та да отсъдят коя била е права.

И ето — необятен бучеше океанът,

от хълмите на вечно вълнение обхванат,

повдиган изотдолу от риби-исполини и китове, които сред бездните му сини

преследваха да глътнат каквото им попадне, поглъщани самите от други по-грамадни.

Препълнен с крокодили и всякакви животни, едно от друго дето по-зли са и страхотни,

ревеше океанът, за хора недостъпен, че бисер и брилянти таи под своя тътен.

Владетел на реките, вместилище на змии, обител на Варуна, в недрата му се крие

подземен огън, който ту спада, ту подема и избликва над вълните, подобно дъх на демон.

Бучеше океанът, връстник на вековете, за смъртните ужасен, красив за боговете.

Свещен, понеже даде свещената амрита — безсмъртие да вкусва тоз, който я опита.

Ревеше океанът с рева на всички скрити животни вътре в него, страшейки ги самите,

че могат след минута да срещнат свойта смърт сред бездните на тоя безкраен водовърт.

От вятъра полюшван, танцуваше, с игриви движения повдигнал вълните белогриви

нагоре, сякаш вдига ръцете си — едната и другата след нея, по такта на свирнята.

Бушуваше и спеше великата грамада, според това — луната нараства или спада.

Водите му са мътни — глиган сред тях се мята, а всъщност богът Вишну и търси там земята.

Велик като небето, бучеше океанът — стремяха се в прегръдка взаимна да се хванат.

И Кадру и Вината над водната стихия политнаха. Наскоро се спуснаха в ония

места сред океана, където Учешрава, роден от морска пяна, сред пяна обитава.

Жребецът появи се, от вълнов гребен носен, от горе бял до долу, и нийде черен косъм.

В опашката му само тъмнееха хиляда напълно черни нишки, за обща изненада.

Родените от Кадру хиляда сина змии послушали я бяха, та туй дано измие

греха им и да падне присъдата й строга. Нещастната Вината, изгубила облога,

робува на сестра си пет века чак, додето излитна най-подире Гаруда от яйцето.

Сута каза:

Роди се Учешрава, когато бе разбита водата, за да бликне напитката амрита —

безсмъртие дарила на всяко божество. Узнайте как добиха амрита и с какво.

Виши се планината на име Меру, дето златистото си чело опряла е в небето —

от изгрев да посрещне лъчите полегати

на слънцето и долу при нас да ги препрати.

Тоз, който стъпи горе, безсмъртните ще срещне, гандхарви ще намери, но не и хора грешни.

Реки я мият бистри, дървесен цвят я кичи и въздухът над нея ечи от песни птичи.

Събрани боговете от цялото небе седяха на върха й, а той обсипан бе

от камъни безценни. Мълвяха, че амрита е нужно да добият. Но как? Това се пита.

Замислени стояха. Бог Вишну — Нараяна, разкри им, че ще трябва да бият океана.

Ще удрят боговете и демоните яко водите океански и както върху мляко,

разбивано с бутало, явява се сметана, отгоре ще изплава напитката мечтана.

Край нея ще получим и пяна лековита. Разбийте океана, ще имате амрита!

— Да бием океана, но де такваз бухалка, която по размери не ще изглежда жалка?

— Това е планината, наречена Мандара. Ще трябва да се вдигне и там да се закара.

Грамадна и висока, красят я върховете, самите украсени от облачни букети.

Но колкото високо стърчи масивът горен, и толкова дълбоко в земята вбива корен.

Безсилни боговете, разбирайки, че няма да могат да я вдигнат, отидоха при Брама