Вяса - Махабхарата (Велико сказание за потомците на Бхарата (откъси))

Вишаха се грамади от демони убити — така се червенеят по залез планините.

Додето във телата желязото се впива, разрязваше небето гълчавата им дива:

— Коли, нападай, бягай! В гърба мушни го скришно! И всичко туй, додето яви се богът Вишну.

Помисли, че е време да грабне вече диска. И щом помисли само, неказал, че го иска,

въртейки се, свистейки, на пръста му застана блестящ и остър, дискът на име Сударшана,

излят от огън сякаш, когото вража сила във бой не е възпряла или пък отразила.

Оръжието хванал, бог Вишну заработи със яките си мишци, подобни на хоботи.

Запращаше неспирно към вражеската рат страшилището, дето събаря даже град,

и то, пламтейки, с огън олизваше тълпите от демони. Над тия, които са убити,

Поспирваше За Малко, препило кръв мъртвешка, и почваше отново зловеща въртележка.

Но демоните живи не знаеха уплаха. Жадуващи победа, в небето се добраха.

Оттам връз боговете замятаха скали, трещейки като облак, когато град вали.

И зъбери гигантски с дървета върху тях се свличаха, вселили у боговете страх.

От падащите мъртви, от падащите живи тресеше се земята с гори, с полета, с ниви.

Тогава богът Вишну прибегна към стрелите, чиито остриета със злато са покрити.

Изстреля ги. Засенчи небесните предели, дробейки канарите, преди да са успели

земята да достигнат. И диска Сударшана запрати Вишну горе. Тогава в океана

се скри и под земята войската нечестива. Разбита, там и днеска все още се укрива.

Божественото войнство след битката откара на старото й място грамадата Мандара.

И връчиха на Вишну напитката амрита — в чертога му да бъде от демоните скрита.

Сута каза:

Орлицата Гаруда, яйцето си разбила без майчина намеса, политна огнекрила

нагоре към небето. И тамошните твари уплашени, че тоя пожар ще ги обжари,

изтичаха при Агни. Замолиха се: — Боже на огъня, смали се, че пламъкът ти може

на пепел да ни стори. Растящото ти тяло крила от жар и жупел над нас е разпростряло.

— Грешите — рече Агни. — От страх и от възбуда не виждате, че туй е могъщият Гаруда,

когото за спасител Вината е родила,

на змиите противник и мой другар по сила.

Безсмъртните тогава отдадоха прослава на птицата, каквато по право заслужава:

— О птицо, бог-владетел на птиците крилати, на слънцето си равна. Съдбата те изпрати

защита да ни бъдеш. Духът ти не познава печал и устоява на хула и прослава.

О птицо, ти си Индра. И Брама си, и Шива, и всичко, дето иде и дето си отива.

С очи на жрец и господ от висината своя движението гледаш, а също и покоя.

Гаруда, ти си трайност, Гаруда, ти си вечност, Гаруда, ти си още самата бързотечност.

В нечакана минута гневът ти разрушава света и го захвърля сред бездна от жарава.

Гаруда, о причинност, о следствие — Гаруда, о полет и верига, о волност и принуда.

Не е успял и няма светът да те надвие. О птицо, за защита на теб се молим ние.

Изслушвайки ги, тая орлица огнекрила от тяхната възхвала получи още сила.

Сута каза:

Гаруда се понесе над водната пустиня — към майка си Вината, която бе робиня

на Кадру. И видя я, че тя в поклони пада, очаквайки сестра й какво ще заповяда.

И Кадру рече тъй, че Гаруда да я слуша:

— О мила, в океана, на чуден кът от суша

живеят много змии. Нали съм майка тяхна, на гости занеси ме. — И тя сестра си яхна.

Понесе я Вината с усилия големи. Поръча на Гаруда той змиите да вземе.

Издигна се Гаруда и слънцето зажари върху гърба му тия студенокръвни твари.

Изпаднаха от зноя в безчувствие. Тогава

от страх въздаде Кадру на Индра бог прослава:

— О бог на боговете, съпруг хилядоок

на прелестната Шачи, стани сега поток —

живителната влага на струите ти хладни по спечената кожа на змиите да падне.

Ти можеш да приемеш какъвто искаш облик, но мъдрите ти викат „възвишеният облак“.

О Индра, ти си влага, гасяща всяка жажда. О Индра, ти си огън, но огънят се ражда

от мълнии дъждовни. И океан си ти. И слънце си, което негаснещо блести.

Ти жертвите приемаш, които ти въздава светът за свойто благо. О, Индра, ти си слава.

Затуй в самите веди за теб похвални песни и химни са редени, властителю небесни.

Изслуша Индра тая прочувствена възхвала и с облаци потули небето като хала.

Един заблъска други, а трети пък захлипа. Порой върху земята огромен се изсипа.

Дори и в небесата такъв потоп настана, че те се разиграха подобно океана.