Вяса - Махабхарата (Велико сказание за потомците на Бхарата (откъси))

Награда по-голяма от тая нийде няма

„Махабхарата“ редом със ведите се смята за книга най-достойна за четене и свята.

Човека наставлява — търчейки след полезни неща, да не попадне духът му в тъмни бездни.

Извежда го на пътя, към божа прошка водещ, дори да е извършил убийство на зародиш.

С поуките си тая поема величава душата най-жестока дори очовечава.

И никой пълководец, жадувайки победи, войските си не може на походи поведе,

преди „Махабхарата“ покорно да изслуша. А инак побеждава в морето и на суша.

Богатство тя донася, предпазва от беди, и средство е жена ти момче да ти роди.

Ще трябва да я слуша с усърдие голямо наследникът на трона, а също и жена му.

Разказана отколе, разказва се отново, и бъдните ще слушат премъдрото й слово.

Че който я разказва и слуша я, томува синът се подчинява, слугата му слугува.

На тоя мъж грехът му прощава се изцяло,

па бил извършен с думи, със мисъл или с тяло.

Разказвай или слушай сказанието наше, та болката и даже смъртта не ще те плаши.

Мъдрецът го създаде чрез него да прослави изпълнения с доблест и сила род Пандави.

И както Хималая богата е с елмази, и както океанът на дъното си пази

съкровища от перли, така „Махабхарата“ с елмазите на много легенди е богата.

Дори и не изцяло, а част да изредите от нея, благословът достига до дедите.

Мъдрецът Бяс я писа през цели три години, за ден единствен даже не спря да си почине.

Каквото има в тая велика епопея,

и другаде го има. Каквото няма в нея,

приятелю, да знаеш, че никъде го няма. Изслушай я, та равен стани на бога Брама.

Сута каза:

В доброто златно време — века на Деваюга живяха две красиви сестри, една от друга

по-прелестни и с форми божествени. Едната наричаше се Кадру, а другата Вината.

На мъдрия Кашапа съпруги бяха двете — светец и врач, по сила другар на боговете.

Веднъж аскетът нещо зарадван бе и весел и каза на жените, че дар им би поднесъл,

какъвто пожелаят. От радост рипна всяка, че вече ще получи това, което чака.

Зарадваната Кадру поиска да добие деца, по сила равни — хиляда сина змии.

Вината пожела си двоица само рожби, но те да превъзхождат по сила и заложби

родените от Кадру. Мъдрецът рече: „Бива.“ И всяка поклони се, покорна и щастлива.

— Вардете се, та здрави потомци да родите — настави ги аскетът и върна се в горите.

Със две яйца Вината и Кадру със хиляда сдобиха се след време — от своя мъж награда,

Положиха ги в делви усърдните слугини. И мътиха се дълго. След петстотин години

изскочиха отвътре на Кадру синовете. Яйцата на Вината белееха и двете

без признаци, че нещо от тях ще се излюпи. Засрамена, Вината от яд едното счупи.

Разбра, че още трябва яйцето да се мъти — развит наполовина показа се синът й.

И не синовно — ядно погледна той към нея. За нейната жестока прибързаност прокле я:

— От завист, че сестра ти роди потомци здрави, прибърза, алчна майко, та изрод ме направи.

Какво ти е виновна съперницата? Нека робиня на сестра си да бъдеш ти пет века!

От туй ще те избави синът ти, майко, дето е още неизлюпен. Затуй пази яйцето!

И чакай търпеливо. След петстотин години ще дойде той и всички по сила ще надмине.

Изрече туй и хвръкна в небето. Всяка заран в зори се появява — на слънцето коларин.

След петстотин години, на всички за почуда, от другия зародиш излюпи се Гаруда —

една огромна птица, орлица страховита, и още нестрошила яйцето, глад изпита.

И литна, за да пита божествените сили каква храна за нея са те определили.

Сута каза:

Додето се излюпи Гаруда — прокълната, — пет века на сестра си робиня бе Вината.

А как попадна в робство, сега ще разберете. По сестрински все още разхождайки се, двете

красавици видяха към тях да приближава самият кон на Индра, на име Учешрава,

роден от океана, когато бе разбита водата, за да бликне напитката амрита.

Попита Кадру: — Сестро, какъв на цвят е този прославен кон, на който не друг, а бог се вози?

— Разбира се, че бял е — отвърна й веднага Вината и подхвърли, че в туй се обзалага.

— Добре, на бас тогава — с усмивка злонамерна отвърна й сестра й. — На коня му е черна

опашката. Облогът такъв да бъде, мила: в робиня се превръща, която е сгрешила.

Басираха се. В къщи се върнаха тогава и рекоха: — Ще видим коя от нас е права,