Волтер - Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

— Но къде ни водите, господине? — попита Кандид.

— В една подземна килия на затвора — отговори приставът.

След като си възвърна самообладанието, Мартен реши, че дамата, която се представи за Кюнегонд, е измамница, че господин перигординският абат е също мошеник, който веднага се е възползвал от простодушието на Кандид, и че приставът е трети мошеник, от когото могат лесно да се отърват. За да не се излага на нескончаеми съдебни разтакавания, Кандид, който при това гореше от нетърпение да види наново истинската Кюнегонд, послуша съвета на своя приятел и предложи на пристава три диамантчета на стойност от около три хиляди пистоли всяко.

— О, господине — каза му човекът с пръчката от слонова кост, — дори да бяхте извършил всички възможни престъпления, за мен вие сте най-честният човек на света. Три диаманта! И всеки от тях струва три-хиляди пистоли! Живота бих си пожертвал за вас, господине, но няма да ви отведа в тъмницата. Арестуваме всички чужденци, но оставете тази работа на мен. Имам брат в Диеп, в Нормандия. Ще ви отведа при него и ако имате още някой диамант да му дадете, той ще се погрижи за вас не по-зле от мен.

— А защо арестуват всички чужденци? — запита Кандид.

Тогава перигординският абат взе думата и каза:

— Заради един дрипльо от Атребация 15 15 Касае се за Робер Дамиен от Арас (старото име на Арас е Атребация), който направил опит да убие крал Луи XV. , който чул да се говорят глупости, и само това го накарало да извърши опит за цареубийство — не като онзи от май 1610 година 16 16 Подтикнат от католическата пропаганда, Франсоа Равайак убил крал Анри IV през май 1610 г. Бил толкова беден, че нямал пари да си купи нож, а откраднал ножа, с който извършил убийството. , а като онзи от декември 1594 година 17 17 През декември 1594 г. Жан Шател направил опит да убие крал Анри IV. , — както и много други цареубийства, извършени през други години, през други месеци, от други дрипльовци, които чули да се говорят глупости.

Тогава приставът обясни за какво се касае.

— О, какви изроди! — извика Кандид. — Как, такива ужаси у един народ, който танцува и пее! Искам да напусна колкото е възможно по-скоро тази страна, където маймуни дразнят тигри. Виждал съм мечки в нашата страна, хора съм виждал само в Елдорадо. За Бога, господин приставе, отведете ме по-скоро във Венеция, където трябва да чакам госпожица Кюнегонд.

— Мога да ви отведа само в Долна Нормандия — каза началникът на стражарите.

Той веднага му свали оковите, каза, че се е заблудил, заведе Кандид и Мартен в Диеп и ги остави на грижите на брат си. На пристанището бе хвърлил котва един малък холандски кораб. Станал най-услужливият човек на света благодарение на три други диаманта, нормандецът качи Кандид и Мартен на кораба, който щеше да отплува за Портсмут в Англия. Това не беше пътят за Венеция, но на Кандид му се струваше, че се е измъкнал от ада. При това възнамеряваше при първия удобен случай да замине оттам за Венеция.

— О, Панглос, Панглос! О, Мартен, Мартен! О, моя скъпа Кюнегонд! Какво представлява този свят? — казваше Кандид на борда на холандския кораб.

— Нещо крайно безумно и крайно отвратително — отговаряше Мартен.

— Вие познавате Англия. И там ли хората са толкова луди, колкото във Франция?

— Това е друг вид лудост — отвърна Мартен. — Знаете, че тези два народа са във война за няколко декара сняг в Канада и че харчат за тази прекрасна война повече, отколкото струва цяла Канада. Да ви кажа точно в коя страна има повече хора за връзване, не мога, моите слаби познания не ми позволяват това. Зная само, че, общо взето, хората, които ще видим, са доста меланхолични.

Разговаряйки така, те стигнаха в Портсмут. Голямо множество се бе струпало на брега и гледаше внимателно един доста пълен човек, коленичил със завързани очи върху палубата на един кораб. Четирима войници, изправени срещу този човек, най-спокойно му, изстреляха в черепа по три куршума всеки и цялото множество се разотиде извънредно доволно.

— Какво е това нещо? — извика Кандид. — Кой зъл дух налага властта си по целия свят?

Той попита кой е този пълен човек, когото бяха убили с такъв церемониал.

— Това е един адмирал — отговориха му хората наоколо.

— А защо трябваше да бъде убит този адмирал?

— Защото — отговориха му — не е избил достатъчно хора. Дал сражение на един френски адмирал и се оказало, че не се бил приближил достатъчно до него.