Орсън Кард - Играта на Ендър

Що се отнасяше до собствения му флот, той се състоеше от двайсет междузвездни кораба, всеки само с по четири изтребителя. Ендър познаваше този вид кораби — те бяха старомодни и тромави, а обсегът на тяхното „Докторче“ бе наполовина на този от по-новите модели. Осемдесет изтребителя срещу най-малко пет хиляди, не, вероятно десет хиляди противникови кораба.

Дочу тежкото дишане на командирите на ескадрили, а някой от наблюдателите зад гърба му тихичко изрече проклятие. Беше приятно да знае, че поне един от възрастните е забелязал, че изпитът е нечестен. Не че това имаше някакво значение. Почтеността нямаше нищо общо с играта, това бе ясно. Дори не се правеше и опит да му се даде и най-малката възможност за успех. Какво ли не съм преживял, но те никога не са имали дори и намерение да ми дадат възможност да успея.

Мислено видя Бонсо и озверелите му приятели, които го дебнат настръхнали и го заплашват. Тогава той успя да засрами Бонсо и да го застави да се срещнат на двубой. Сега едва ли можеше да се получи същото. А способностите му едва ли щяха да изненадат врага, както стъписваха по-големите момчета от бойната зала. Освен това Мейзър познаваше най-добре способностите на Ендър.

Наблюдателите зад гърба му започнаха да се покашлюват и неспокойно да се въртят. Започваха да разбират, че Ендър не знае какво да предприеме.

Вече не ми пука, помисли си Ендър. Можете да задържите за себе си играта. След като не сте готови да ми дадете и най-малката възможност, защо ще трябва да играя?

Като последното му сражение във Военното училище, когато изпратиха срещу него две армии наведнъж.

И тъкмо когато си спомни за тази игра, Бийн очевидно си спомни също за нея, защото гласът му долетя в слушалките и каза:

— И помнете, вратата на противника е надолу!

Моло, Горещата супа, Влад, Самосвала и Том Лудата глава — всички се изсмяха. Те също си спомниха.

И Ендър се засмя. Беше наистина смешно. От една страна, възрастните, които вземаха всичко толкова на сериозно, и от друга, децата, които все си играеха и вярваха в играта, докато най-неочаквано възрастните се увличаха, започваха да пипат грубо и децата прозираха машинациите им. Не ми пука, Мейзър. Не ми пука дали ще издържа изпита ти, не ми пука и от правилата ти. Щом ти можеш да играеш нечестно, значи мога и аз. Няма да ти позволя да ме победиш с измама — преди това аз ще те победя с измама.

В онази последна битка във Военното училище той победи, защото, без да мисли за противника и без да мисли за загубите си, бе тръгнал към противниковата врата.

А противниковата врата се намираше надолу.

Ако наруша това правило, никога повече няма да ми разрешат да бъда командир. Ще е прекалено опасно. Но никога няма да се налага да играя пак играта. А това е победа.

Той бързо прошепна нещо в микрофона. Командирите му поеха своите отряди и се групираха плътно във формата на снаряд — цилиндър, насочен към най-близкостоящата формация на противника. Противникът, без изобщо и да се опита да го отблъсне, го посрещна радушно, тъй като сега бе наистина попаднал в капана и излизане от него нямаше. Ех, Мейзър поне ще си даде сметка, че досега враговете са се научили да ме уважават, помисли си Ендър. А това ми осигурява време.

Ендър се спусна надолу, устреми се на север, после на изток и отново надолу, все едно че не следваше никакъв план, но винаги се приближаваше по мъничко към вражеската планета. Накрая противникът започна да затяга обръча около него. Тогава, най-неочаквано, формацията на Ендър сякаш се взриви. Все едно, че корабите му потънаха в хаос. Осемдесетте изтребителя сякаш не следваха никакъв предначертан план, стреляха наслуки по противниковите кораби и си проправяха, всеки за себе си, безнадежден път в капана на бъгерите.

След неколкоминутно сражение обаче Ендър още веднъж пошепна нещо на командирите си и двайсет от оцелелите изтребители неочаквано образуваха нова формация. Сега обаче те се оказаха възможно най-далеч от най-застрашителните групи на противника. С ужасни загуби бяха успели да се промъкнат и вече бяха покрили повече от половината разстояние до противниковата планета.

Сега противникът вижда, мислеше си Ендър. На Мейзър, разбира се, му е ясно какво правя. Или може би Мейзър не може да повярва, че ще го направя. Тогава още по-добре за мен.

Малобройната флотилия на Ендър пикираше ту в една, ту в друга посока, изпращаше по два-три изтребителя напред, все едно че ще атакуват, а после отново ги връщаше. Противникът пристегна още повече обръча, като събра кораби и формации, които бяха разпръснати из цялото поле, и ги доведе за финалната операция. Противниковите формации бяха струпани най-вече в тила на Ендър, така че изходът му към открития космос бе напълно отрязан. И продължаваха да се приближават към него. Отлично, помисли си Ендър. По-близо. Елате ми по-близо.