Майкъл Конъли - Трафик

— Това е за кафето. Можеш да забравиш салфетките.

— Просто се разкарай оттук! — процеди барманът. После се обърна и тръгна към другия край на бара, където няколко постоянни клиенти нетърпеливо бяха вдигнали празните си чаши. Имаха нужда от още лед, който да изстуди плазмата им.

Бош отвори вратата на тоалетната с крак, ала не видя Портър. Бутна вратата на единствената кабинка, но и там го нямаше. Хари излезе оттам и бързо се мушна в женската тоалетна. Нямаше и следа от Портър. Продължи по коридора край следващия ъгъл и видя врата, на която пишеше „Изход“. По пода съзря капки кръв. Съжалявайки за номера, който скрои на бармана, и чудейки се дали ще може да намери Портър, ако се обажда в болници и клиники, той бутна дръжката на вратата с хълбок. Тя се отвори само два-три сантиметра. Нещо от външната страна я държеше затворена.

Бош остави кафетата на пода и с всичка сила натисна вратата. Тя бавно се отвори, щом това, което я блокираше, поддаде. Той се промуши през отвора и видя, че до вратата е бил избутан контейнер за смет. Стоеше в тясната уличка зад „При По“ и утринната светлина, падаща от изток, го заслепяваше.

В уличката стърчеше изоставена „Тойота“, на която гумите, капакът и една от вратите бяха изчезнали. Имаше и още контейнери, а вятърът носеше боклука във вихрушка. Нямаше и помен от Портър.

Бош седеше в „Килера“, пиеше кафе, чоплеше от една чиния яйца с бекон и чакаше да му дойде отново вдъхновение. Не се опита да намери Портър. Знаеше, че няма никакъв шанс. След като беше наясно, че Бош го търси, дори пропаднало ченге като Портър имаше достатъчно ум, за да стои настрана от местата, където Хари би могъл да провери. Той щеше да се покрие.

Бош бе извадил тефтерчето си и сега отвори на хронологичната схема, която бе съставил предния ден. Ала не можеше да се съсредоточи върху нея. Беше твърде потиснат. Тормозеше го фактът, че Портър бе избягал от него, че не бе му се доверил. Потискаше го това, че смъртта на Мур, изглежда, бе съвсем ясно свързана с мрака, владеещ далечния край на хоризонта, който всяко ченге вижда. Мур бе прекрачил чертата и това го бе убило.

Разбрах какъв съм.

Бележката също го тревожеше. Ако Мур не беше се самоубил, откъде идваше тя? Това го караше да мисли за нещата, които Силвия Мур каза за миналото, за това как съпругът й се беше хванал в капан, който сам си бе поставил. После му хрумна да й се обади и да й каже какво е научил, ала засега отхвърли тази идея. Не разполагаше с отговорите на въпроси, които тя със сигурност щеше да зададе. Защо беше убит Калексико Мур? Кой го направи?

Едва минаваше осем. Бош остави пари на барплота и излезе. Отвън двама бездомници разклатиха чашки пред него, но той се държеше, сякаш изобщо не съществуваха. Подкара към „Паркър сентър“ и влезе в паркинга в достатъчно ранен час, за да си намери свободно място. Първо мина през залите на отдел „Кражби и убийства“ на третия етаж, но Шийхан още не беше дошъл. След това се качи на четвъртия в отдел „Бегълци“, за да започне оттам, откъдето Портър би тръгнал, ако не беше се спазарил с Мур. В „Бегълци“ се занимаваха и с докладите за изчезнали лица и Бош винаги бе смятал, че това е един вид симбиоза. Повечето изчезнали лица бягаха от нещо, от някоя част от живота си.

Детектив Капетильо, който издирваше изчезнали лица, го попита какво му трябва и Хари го помоли за описанията на мъжете латиноамериканци, изчезнали през последните десет дни. Капетильо го заведе до бюрото си и му предложи да седне, докато той вземе архива. Бош се огледа и погледът му попадна върху снимка в рамка, на която пълният детектив позираше с жена и две момиченца. Семеен човек. На стената зад бюрото бе залепен плакат, рекламиращ корида, състояла се преди две години на арената „Тихуана“ край морето. Отдясно имаше списък с имената на шестимата матадори. Цялата лява половина на плаката представляваше репродукция на картина, на която матадорът се извърташе и отклоняваше рогата на нападащ бик с развятата червена пелерина. Надписът под картината гласеше: „El Arte de la Muleta.“ 10 10 Изкуството да владееш пелерината (исп.) — Б.пр.

— Класическата вероника.

Бош се обърна. Беше Капетильо, който държеше тънка папка в едната си ръка.

— Моля? — рече Хари.

— Верониката. Знаеш ли нещо за коридата? За борбата с бикове?

— Никога не съм ходил.

— Истинска прелест. Ходя поне четири пъти в годината.

Нищо не може да се сравни с нея. Футбол, баскетбол, нищо. Верониката е това движение. Той хитро отклонява рогата. Знаеш ли, в Мексико борбата с бикове се нарича фестивал на смелостта.