Майкъл Конъли - Трафик

Той спря, за да си запали цигара. Бош забеляза, че ръката, която държеше клечката, трепери.

— Мексиканците просто откраднали рецептата. Започнали да произвеждат стъкло. Само че те използват местен кафяв хероин заедно с катрана. Това е сивото вещество по дъното на варела, в който го приготвят. Многото примеси го боядисват в черно. Ето защо го наричат черен лед. Излиза им по-евтино, превозват го по-евтино и го продават по-евтино. Почти са изключили хавайците от бизнеса, а пък шибаният продукт си е техен.

С това Мур, изглежда, приключи. Хари го попита:

— Да си чувал мексиканците да пребиват хавайските контрабандисти с цел да завладеят пазара?

— Не, поне тук не го правят. Слушай, трябва да запомниш, че мексиканците произвеждат тази дрога. Не са обаче непременно те тези, които я продават по улиците. Когато си на улицата, си отдалечен от върха поне с няколко нива.

— Въпреки това те сигурно контролират нещата.

— Вярно. Така е.

— Тогава кой е очистил Джими Капс?

— Хващаш ме натясно, Бош. От теб чух за първи път за това.

— Твоята група арестувала ли е някога пласьори на черен лед? Притискали ли сте някого?

— Няколко човека, но става въпрос за най-ниските стъпала на стълбата. Бели момчета. Пласьорите на твърда дрога по булевард „Холивуд“ са обикновено бели. За тях е по-лесно да въртят бизнеса. Това обаче не значи, че не са мексиканците тези, които ги снабдяват. Не означава също, че не ги снабдяват банди от южната част на Централна Америка. Така че арестите, които сме направили, вероятно изобщо няма да ти помогнат.

Той заудря с празната си халба по тезгяха, докато барманът вдигна поглед и получи знак за още едно питие. Май започваше да става необщителен, а Бош не бе получил много информация.

— Трябва да се добера до по-горните стъпала на стълбата. Можеш ли да ми помогнеш някак? Не съм стигнал доникъде, а случаят е отпреди три седмици. Налага се да открия нещо или да го зарежа и да продължа с друг.

Мур гледаше право в бутилките, наредени зад бара.

— Ще видя какво мога да направя — рече той. — Трябва обаче да запомниш, че не отделяме време за черния лед. Кокаин и хероин, понякога марихуана — с това работим всеки ден, а не с екзотични наркотици. Ние гоним бройката, приятел. Имам обаче човек в Агенцията за борба с наркотиците. Ще говоря с него.

Бош погледна часовника си. Беше почти полунощ и той искаше да си върви. Видя как Мур си пали цигара, макар че още не бе допушил една от многото в претъпкания пепелник. Чашите с бира и уиски пред Хари все още бяха пълни, ала той стана и зарови из джобовете си за пари.

— Благодаря, приятел — каза Бош. — Виж какво можеш да направиш и ми се обади.

— Дадено — отвърна Мур. След кратка пауза добави: — Хей, Бош?

— Какво?

— Зная за теб. Нали се сещаш… Приказките, които се носеха из участъка. Зная, че си бил изгонен. Питам се срещал ли си някога един „костюм“ от ОВР, Частайн се казва?

Бош се замисли за момент. Джон Частайн беше един от най-добрите. В ОВР оплакванията се класифицираха накрая като потвърдени, непотвърдени и неоснователни. Той бе известен като „Потвърждаващият“ Частайн.

— Чувал съм за него — отговори му. — Има трети ранг и ръководи една от масите.

— Да, знам, че е детектив трети ранг. По дяволите, всички го знаят! Въпросът ми е… Беше ли той един от типовете, които душеха след теб?

— Не, винаги бе някой друг.

Мур кимна, пресегна се и взе уискито, което бе пред Бош. Пресуши го, а сетне каза:

— От това, което си чувал за Частайн, смяташ ли, че той е добър в работата си или е просто поредният „костюм“ с лъснат задник?

— Зависи какво разбираш под добър. Но не, не мисля, че някой от тях е добър. С такава работа не биха и могли. Ала удаде ли им се възможност, който и да е от тях ще те изгори и ще прибере праха ти.

Бош бе разкъсан между желанието си да попита за какво става дума и нежеланието да се забърква. Мур мълчеше. Предоставяше избора на Хари и той реши да стои настрана.

— Ако са по петите ти, не можеш да направиш почти нищо. Обади се на съюза и си вземи адвокат. Прави каквото той ти каже и не продумвай на „костюмите“ нищо, ако не се налага.

Мур кимна безмълвно за пореден път. Хари извади две двайсетачки, които се надяваше да покрият сметката и все пак да остане нещо и за бармана. После си излезе.

Повече не видя Мур.

Бош излезе на магистралата „Антилоп Вали“ и се отправи на североизток. При надлеза на „Сенд каньон“ погледна от другата страна на магистралата и видя бял микробус от телевизията да се насочва на юг. На него бе изписана голяма деветка. Това означаваше, че когато Хари пристигнеше, съпругата на Мур вече щеше да е уведомена. Почувства известна вина за това, примесена с облекчение, че нямаше да я изненада с новината. При тази мисъл осъзна, че не знае името на вдовицата. Ървинг му бе дал само адреса, явно приемайки, че Бош знае името й. Когато излезе от магистралата на шосе „Сиера“, той се помъчи да си спомни вестникарските истории, които бе чел през седмицата. В тях бе и името й.