Майкъл Конъли - Последният койот

Седеше и се взираше в напуканата пластмасова корица, сякаш тя можеше да му отговори узрял ли е или не за нещото под нея. Този път искаше да е напълно сигурен, че е готов. В съзнанието му запулсира далечен спомен. Единайсетгодишно момче в плувен басейн, вкопчено в железните перила на стълбичката отстрани… едва поема дъх… хлипа… от косата му се стича вода и заличава сълзите му… Детското му сърчице трепереше, сковано от ужас — ужасяващо усещане за безгранична, все-поглъщаща самота… Басейнът внезапно се бе превърнал в океан, който трябваше да преплува съвсем сам…

Браун се вживяваше в „Една върба ридае за мен“ и ласката на тромпета му изпълваше стаята. Бош протегна ръка към ластика, с който бе опасал папката преди пет години, и той веднага се скъса. Поколеба се за миг, после пое дъх, издуха насъбралия се прах и отгърна кориците.

В папката се намираха документи, свързани с разследване на убийство, извършено на 28 октомври 1961 година. Убийството на Марджори Филипс Лоу. Майка му.

Времето бе втвърдило жълтеникавокафявите й страници. Докато ги разглеждаше и четеше, Бош с изненада установи колко малко неща се бяха променили през изминалите почти трийсет и пет години. Доста от официалните формуляри в папката се използваха и до ден днешен. Предварителният доклад и хронологичният опис бяха същите като сегашните — имаше разлика само в езика: новите думи отразяваха нововъведени съдебни разпоредби или промени в политическия климат. Квадратчетата с описателна характеристика, които навремето гласяха „негър“, се бяха трансформирали по някое време в „чернокож“, за да станат сега „афроамериканец“. В списъка за предполагаеми мотиви във формуляра на предварителното следствие липсваха параграфите „семейно насилие“ и „омраза/предубеденост“. А в края на резюмето от първия разпит нямаше предварително място за отбелязване дали е изчетено предупреждението за правата на задържаните 2 2 Решение на Върховния съд на САЩ от 1966 г. — Б. пр. .

Но бланките бяха същите — методът на разследване явно не се бе променил особено много. Вярно, последните трийсет и пет години бяха белязани с невероятен технически прогрес, но в някои отношения следствените методи никога няма да се променят — ще се запазят във времето огледите, разпитът и изслушването, както и умението да уловиш момента, когато можеш да се довериш на инстинктите си.

Случаят бе заведен от Клод Ено и Джейк Маккитрик, следователи от отдел „Убийства“ към холивудското полицейско управление. Докладите им бяха подредени в хронологичен ред. В доклада на предварителното следствие жертвата бе назована по име — тоест самоличността й е била установена веднага. Тялото на убитата е било открито в тясна уличка зад северната част на булевард „Холивуд“ между Виста и Гауър. Полата и бельото й били разкъсани от нападателя. Имаше съмнение, че е била изнасилена и впоследствие удушена. Трупът е бил захвърлен в боклукчийска кофа до задния вход на магазин за сувенири и намерен в 7,30 сутринта от пеши патрул, който е обхождал булеварда и обикновено проверявал задните улички в началото на всяка смяна. Чантата й липсвала, но опознаването станало веднага — жертвата е била известна на патрулиращия полицай. От продължението ставаше ясно защо.

„Жертвата е била арестувана неколкократно от отдел «Борба с порока», Холивуд. Според помощник-детектив Гилкрист и Стано жертвата е проститутка от района на Холивуд. Същата е била задържана и предупреждавана. Адрес: «Ел Рио Апартмънтс», на две преки от местопрестъплението. Предполага се, че напоследък жертвата е работила в агенция за момичета на повикване. Патрулиращият полицай № 1906 е разпознал жертвата вследствие на предишни сблъсъци със същата в указания район.“

Бош се вгледа в посочения служебен номер: номерът на един от най-влиятелните хора в полицейското управление сега — заместник-началникът Ървин С. Ървинг. Веднъж Ървинг бе споменал, че е познавал Марджори Лоу и че той е открил трупа й.

Запали цигара и зачете нататък.

Докладите бяха написани небрежно и изобилстваха с безумни правописни грешки. Не бе трудно да разбере, че Ено и Маккитрик изобщо не бяха разследвали сериозно случая. Убита проститутка — голям праз. Рискове на професията. Имаха къде-къде по-важни неща за вършене.

„Йеронимъс Бош (Хари), син, възраст 11, Детски дом «Маккларън». Уведомен 10/28 — 1500. Под опеката на Социалните служби от 7/60 — НМ (виж доклада за предишни арести на жертвата 60–815 и 60–1121). Баща неизвестен. Синът остава под попечителство до преместване в приют.“